Uber и КЗК в спор за спирането на услугата в България

Решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за забрана на операциите на Uber в България нарушава европейската директива за електронни услуги, както и член 56 от договора за ЕС, който не позволява на една държава да ограничава услуги, които се предоставят от фирма от друга държава, коментира генералният мениджър на Uber за България Димитър Радуков.
Този член забранява по-конкретно „ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите“. 
Според Радуков КЗК е единствената антимонополна комисия в ЕС, която се изказва против услугата и така ограничава конкуренцията – противно на основната функция на ведомството за насърчаването ѝ. „Това е парадоксално – антимонополен орган на практика ограничава избора на потребителите“, поясни той.
В останалите държави от ЕС, в които Uber има проблеми, те са причинени чрез съдебни решения или чрез решения на правителствата. Антимонополните органи навсякъде в ЕС са или положително настроени, или неутрални – тяхната роля е в крайна сметка да стимулират повече услуги, каза Радуков. По думите му компанията оперира в 350 града в 64 държави, което според него е индикация, че услугата се възприема положително и има търсене за нея.
Според Радуков КЗК е избрала да защити статуквото. „Очакваме да продължи съдебният спор и вярваме, че съдът ще оцени нашите доводи“, добави той.
В случая с Uber става дума по-конкретно и за неефективно използван ресурс, който заема и много място – 20% от територията на София се заемат от паркирани коли. В българската столица има регистрирани около 700 хил. коли, които средно се ползват по 1 час на ден. Средно във всяка кола се возят по 1,3 души. Тези 700 хил. могат да бъдат редуцирани с по-ефективното ползване до 200 хил. броя, като това ще отпуши трафика и ще направи предвижването по-евтино, но също така и ще намали замърсяването на въздуха, обясни той.
„От наша гледна точка проблемите са системни. Държавата приема такива закони, които позволяват сключване на неразрешени споразумения, картелиране. Това сме разписали и в свой секторен анализ“, каза от своя страна по-рано в студиото на Bloomberg TV Bulgaria говорителят на КЗК Марио Гаврилов.
„Правим всичко по силите си да докажем тезите си в решението си“, добави той. По думите му комисията е против определянето на минимални и максимални цени, защото това затваря конкуренцията.
„Представете си да пуснете луксозни таксиметрови услуги в София. Когато има минимална цена – това развива целия ви бизнес модел. А като цяло подобно ограничение е неблагоприятно за конкуренцията“, добави той.
Предстои Върховният административен съд (ВАС) да се произнесе по същество по жалбата срещу решението на Комисията за защита на конкуренцията, че услугата за превози трябва да "преустанови некоректните практики".