Шеметният ръст на Walltopia

Bloomberg Businessweek разказва в подробен репортаж историята на българската компания Walltopia.

12:32 | 11 ноември 2015
Автор: Димитър Баларев
Шеметният ръст на Walltopia

Българското село Летница е осеяно от къщи с червени покриви и се намира в Дунавската равнина между Стара планина и румънската граница. То е на два часа и половина път с кола източно от София по двулентов път, преминаващ край монотонни панелки от съветската епоха и слънчогледови поля. България, най-бедната и корумпирана членка на Европейския съюз, все още се оттърсва от комунистическото си минало, преминавайки към пазарна икономика. В този малък град най-малко бихте очаквали, че ще се произвеждат съоръжения за един спорт, присъщ само на богатия свят: катеренето по стени.

„Аз смятам себе си за по-умен от другите,” каза Ивайло Пенчев преди да ни разведе из фабриката си в западния край на Летница. Той и Метин Мусов са основали Walltopia през 1998 и  оттогава са я превърнали в най-големия производител на катерачни стени в света. Те са сглобили повече от 230 хил. кв. метра стени в над 50 държави. Това е достатъчно да се покрият всичките офис пространства в Empire State Building. Те задминаха по-стари и установени вече компании, възползвайки се от растящия интерес в катеренето и евтиния български труд.

„През цялото време бях сигурен, че ще успеем,” казва той, заобикаляйки дванадесет работници, които завиват фибро стъкло с 10-метров шперплатов ластик. Опирайки се на ръждясали метални тръби ще стане стане катераческа структура във фитнес-център в Уичита, Канзас. „Беше въпрос само на построяване на няколко стени за катерене, хората да останат доволни и след това да кажат на приятелите си.”

Ивайло и Метин са се запознали като гимназисти, докато са изкачвали местните скали. И двамата са расли бедни. Мусов не е ходил в университет. Пенчев не е ял в ресторанти до 25-та си годишнина. Сега управляват завод с 250 работници в Летница. Мусов кара бяло BMW X6. Пенчев, който освен български говори английски и руски, прекарва точно толкова време обикаляйки света по срещи, колкото в централата на компанията в София.

Walltopia, за която работят 650 души, строи два завода, които ще удвоят капацитета й. Компанията се оценява на 70 млн. долара. Фирмата този месец се съгласи да купи дял в Momentum – малка верига фитнес центрове в Солт Лейк Сити, за да й помогнат да се разрасне в цялата страна. „Много хитро е да се позиционират от двете страни на бизнеса: да правят стени като доставчик, но също така да печелят пари, вкарвайки хората в фитнесите,” казва Питър Мортимър, катерач и филмов продуцент. „Те ще развият индустрията и ще спечелят от това. Това е все едно Budweiser да откриват барове.”

Фирмата прави панелите в Летница, пакетира компонентите в корабни контейнери и праща екип от работници на място, за да ги сглобят. Тъй като стените могат да бъдат разглобени и използвани наново, банките ги приемат за залог. Екипът от 70 архитекти проектира всяка стена според предпочитанията на клиента.

По време на пътуване до Китай миналата година, Пенчев сключи сделка да построи до 50 структури за катерене в следващите пет години. „Азия е в подем,” казва той. „Там е бъдещето – толкова ярко, толкова живо!” Но Щатите остават най-важният пазар за фирмата, където стени за катерене се поръчват почти всяка седмица. От 43-те новооткрити през 2015 Walltopia  е построила 13 от тях. Общият им брой ще стане почти 400 към края на 2015 – с 11% повече от миналата година, според Climbing Business Journal. Търсенето може да се разшири до още 1000, казва Пенчев.

Малцина от клиентите й са от по-висша класа от Sender One в Санта Ана, Калифорния. Walltopia ще й помогне да открие втория си фитнес следващата година в Лос Анджелис. Крис Шарма, катераческа икона – един от първото поколение катерачи, които са започнали в залите, е съсобсвеник на Slender One. За Walltopia, това е като да строи игрища за голф с Рори Макелрой.

Катерачите навремето бяха самоопределящи се миризливи хипита, които живеят в колите си, пътувайки, за да могат да намерят най-добрата скала за катерене. Но сега спортът е станал масов, привличайки хора дори от Ню Йорк и Лос Анджелис, които да прекарват съботата и неделята си в катерене.

През 70-те катерачите бяха бунтари. Сега професионалист може да заработва шестцифрена заплата и да обикаля света за сметка на спонсори като Adidas. Залите предлагат на начинаещите относително контролирана среда, в която могат да се отлепят от земята. И най-важното в тези зали са изкуствените стени, които могат да струват между 150 000 и 1 000 000 долара.

На времето каменните стени са били правени изцяло на място – металното скеле е трябвало да бъде заварено, покрито с шперплат и полято с бетон. За всяка една стена са били нужни месеци, за да се направи. За около 25 години от откриването на първата стена за катерене с комерсиална цел в Сиатъл през 1987 всичко е било наред. Главните строители и ползватели на тези съоръжения са било хора, които търсят място да тренират, когато времето се развали.

Съвременните стени обаче са пъзел от ярки цветове с комбинация от плоскости, остри ръбове и 3D криви. Популяризирана от Walltopia тази естетика е станала новия стандарт.

От Славчо Маринов