Историята на Ангела Меркел

Житейският път на германския канцлер накратко

11:23 | 6 октомври 2015
Обновен: 11:27 | 6 октомври 2015
Ангела Меркел, канцлер на Германия
Ангела Меркел, канцлер на Германия

Ангела Меркел е канцлерът на Германия – най-голямата икономика в Европа. Тя не е бляскав лидер и често е подценявана, но има остър, аналитичен ум.  Никога няма да се предаде и може да бъде изненадващо решителна. Това е историята на Ангела Меркел накратко:

1954 г. – Хамбург е разрушен от Втората световна война. Ангела Каснер се ражда. Германия е по средата между Съветския съюз и Запада по време на Студената война. Обратно на вълната от мигранти, бащата на Ангела премества семейството си в  малко земеделско селце в комунистическа Източна Германия.

1957 г. – Семейство Каснер се мести отново, този път в 20-хилядния град Темплин, отново в Източна Германия. Бащата на Ангела основава духовна семинария.

1961 г. – Берлинската стена е издигната. Ангела си спомня как майка ѝ плаче в църквата.

1973 г. – Ангела завършва гимназия и се мести в Лайпциг, за да учи в университет. Учи физика – единствения предмет, който не ѝ се е отдавал в гимназията.

1977 г. – Ангела Каснер се омъжва за колегата си Улрих Меркел и взима фамилията му. Двойката се мести в Берлин.

1982 г. – Ангела и Улрих се развеждат, но тя запазва фамилията му.

1986 г. – Меркел завършва докторантурата си по квантова химия. Среща Йоаким Зауер – втория си съпруг.

1989 г. – Берлинската стена пада, а с нея и комунистическият режим в Източна Германия. Меркел работи във физическа лаборатория. Присъединява се към тълпата, която си проправя път през пазачите към Западен Берлин. Включва се в продемократичното движение на Източна Германия.

1990 г. – Лотар де Майзер се превръща в последния премиер на Източна Германия. Той избира Меркел за прессекретар. В крайна сметка тя се присъединява към западногерманската политическа партия – Християнодемократически съюз. На първите избори след обединението на Германия тя печели депутатско място.

1991 г. – Меркел е назначена за министър на жените и младежта в кабинета на канцлер Хелмут Кол, който иска жена, живяла в Източна Германия, в кабинета си.

1994 г. – Меркел е повишена до министър на околната среда и ядрената безопасност.

1998 г. – Администрацията на Кол губи изборите и е разтърсена от скандали. Меркел изненадва собствената си партия като става неин генерален секретар, а по-късно и председател.

2005  г. – В специални избори Меркел побеждава Герхард Шрьодер и Социал-демократическата му партия, като по този начин се превръща в първата жена канцлер на Германия.

2008 г. – Финансовата криза е в разгара си в Европа и САЩ, Меркел спасява немски банки. Освен това поема ангажимент за фискален остеритет, за да се справи с нарастващия дълг.

2009 г. – Меркел печели втори мандат.

2010 г. – Немската икономика се възстановява по-бързо от  всяка друга в Европа. Меркел помага за гръцкия спасителен план, като така се запазва целостта на еврозоната.

2013 г. – Благодарение най-вече на стабилния пазар на труда в Германия, Меркел печели трети мандат с голяма победа.

2014 г. – Започва кризата в Украйна. Меркел е принудена да се изправи срещу Путин заради действията на Русия.

2015 г. – Против желанието на партията си Меркел приема все повече бежанци от Близкия Изток. Подканва останалата част от ЕС да последва този пример. Меркел запазва стила си на ръководене умерен и изразява позициите си просто, но за 10-те години, в които управлява страната до момента, затвърждава силната роля на Германия.