Неспирното инжектиране на пари е заплаха за турската икономика

Мерките на централните банкери могат да отслабят лирата и да ускорят инфлацията

12:45 | 3 юни 2020
Снимка: Kerem Uzel/Bloomberg
Снимка: Kerem Uzel/Bloomberg

Властите в Турция инжектират пари в икономиката с най-бързия темп от над десетилетие, за да овладеят спадовете от коронавирусната пандемия - ход, който рискува да отслаби валутата на страната и да ускори инфлацията, пише Bloomberg.

Държавните кредитори отпускат заеми, за да стимулират икономиката, докато централната банка инжектира ликвидност чрез покупките на държавни облигации. Паричното предлагане, измерено с показателя М1 - който включва парите в обращение и банковите депозити - нараства с годишен темп от почти 80%, сочат последните данни на централната банка.

Графика: Bloomberg 

На фона на най-бързия годишен растеж на кредитите от 2007 г. насам и размера на облигациите на централната банка притесненията са, че влошаващите се финансови условия биха могли да отслабят турската валута, което да оскъпи вноса.

След девет последователни намаления на лихвените проценти лирата вече е с една от най-ниските доходности в света, когато се коригира спрямо инфлацията. Потребителската инфлация в Турция неочаквано се ускори до 11.4% на годишна база през май, прекъсвайки забавянето си в рамките на два поредни месеца, тъй като повишените разходи за хранителни продукти компенсираха част от влиянието на по-слабото търсене.

„Принуждавайки банките да увеличават отпускането на кредити с толкова бързи темпове, властите може да сеят семената на срива на турската икономика чрез комбинация от ускорена инфлация, по-слаба лира и по-нисък растеж на брутния вътрешен продукт“, заяви Найджъл Рендел, старши анализатор в Medley Global Advisors. „Силното търсене и неизбежните затруднения в предлагането ще доведат до по-високи цени“, смята още той.

Апетит за пари

Като сигнал, че търсенето на финансиране продължава да се ускорява, турските кредитори са заели рекордните 197.9 милиарда лири (29.5 милиарда долара) от паричния орган в петък. Това се случва, след като централната банка инжектира 240 милиарда лири (35.5 милиарда долара) в банковата система чрез суапове до април.

Турската централна банка също така изкупи държавни облигации на стойност 55.8 милиарда лири от вторичния пазар от началото на годината, като от 1 юни отчита, че портфейлът ѝ с ценни книжа нараства до 71.9 милиарда лири. Запасът е еквивалентен на около 10-процентен дял от общите ѝ активи - най-високото ниво от 2010 г. насам, сочат изчисления на Bloomberg.

“Като се имат предвид неуредиците от пандемията, евентуалното свиване на БВП през това тримесечие със 17% на годишна база може да забави инфлацията до едноцифрени стойности до втората половина на годината, което да позволи на централната банка да продължи с улесненията”, смята Карла Слим, икономист в Standard Chartered.