Какво различава европейските и американските милиардери?

От ключово значение е начинът, по който богатите са натрупали състоянията си

07:48 | 26 май 2020
Снимка: Kerem Uzel/Bloomberg
Снимка: Kerem Uzel/Bloomberg

Милиардерите по света се различават един от друг по начина, по който са станали богати. Основно те се разделят в две направления: иноватори и наследници, пише Financial Times.

Общото между десетимата най-богати американски милиардери е, че повечето от тях са иноватори. Няколко от тях, включително Джеф Безос (Amazon), Бил Гейтс (Microsoft), Лари Пейдж и Сергей Брин (Google), са основали свои технологични компании. Те са натрупали богатствата си от поскъпването на акциите на компаниите им на фондовите пазари. Капитализациите на Microsoft и Amazon по отделно надвишават тази на 30-те най-големи германски компании от Dax.

За разлика от американските милиардери, повечето от европейските разчитат на наследство. Тяхната средна възраст надвишава тази на милидердерите в САЩ с близо 20 години.

Списъкът на милиардерите, живеещи във Великобритания, който беше публикуван от Sunday Times миналата седмица, включва няколко наследници на монархията, имотни магнати и чуждестранни олигарси. Само Джеймс Дайсън, най-богатият в този списък, прилича на истински новатор в американски стил, който е изградил собствено състояние.

Възможно ли е обаче тази тенденция да се промени

В книгата си “Голямото обръщане” Томас Филипон твърди, че САЩ са се отказали от свободните пазари, докато Европа най-накрая ги е възприела. Преди 20 години самолетните пътувания, телефонните услуги и достъпът до интернет бяха значително по-евтини в САЩ, отколкото в Европа. В днешни дни, благодарение на съсредоточаването на корпоративната сила в САЩ и нарастващата конкурентоспособност на европейския единен пазар, е вярно обратното.

Тази тенденция облагодетелства европейските потребители, като теоретично по-високата конкуренция може да доведе до по-интензивното създаване на иновации. Филипон отбелязва обаче, че пазарните динамики без съмнение вече се движат в правилната посока в Европа, но може би това се случва твърде бавно.

Проблемите

Според Каролин Фройнд, директор на Световната банка, ситуацията е приемлива, докато компаниите на милиардерите са млади, динамични и се разрастват, но в някакъв момент собствениците им искат да ги предпазят и тогава се проявяват проблемите.

“Смятам, че това е особено проблематично в светлината на Covid-19. Това, на което вероятно ще станем свидетели, е непропорционален дял на малки и средни компании, които ще бъдат отстранени, така че огромните дружества да станат още по-доминантни”, посочва тя.

Въпреки изключителната иновативна екосистема в САЩ Филипон смята, че по-строгата политика в областта на конкуренцията и реформите по отношение на финансирането на компаниите са от основно значение, ако страната иска да продължи да създава световни шампиони и иновативни милиардери.

Динамиката в една икономика не е зависи само от това колко бързо предприемачите могат да натрупат големи състояния, зависи и от това колко бързо те могат да ги загубят.