Пандемията може да промени из основи заплащането на изпълнителните директори

Лидерите на компании трябва да мислят повече за дългосрочните им цели, а не само за огромните си приходи в годините на бум

07:44 | 13 май 2020
Главният изпълнителен директор на Qantas Airways Алън Джойс. Снимка: Brent Lewin
Главният изпълнителен директор на Qantas Airways Алън Джойс. Снимка: Brent Lewin

Големите институции се съпротивляват на промяната и още повече на начина, по който плащат на мениджърите си. Въпреки скандалите и кризите, заплащането на главните изпълнителни директори остава твърде щедро, твърде непрозрачно и твърде слабо обвързано с дългосрочните цели на дружествата. Катаклизмът, предизвикан от коронавирусната пандемия, дава възможност за промяна на начина, по който се плаща на директорите, давайки опции за по-опростени и по-малки възнаграждения с по-значим нефинансов компонент, пише в свой анализ Bloomberg.

Цифрите са внушителни. Инфлационно коригираното заплащане на ръководителите в най-големите американски компании се покачва с 940% в периода между 1978 и 2018 г., установи Институтът за икономическа политика - базиран във Вашингтон мозъчен тръст, в доклад, публикуван миналата година. Междувременно заплатите на служителите се увеличават с по-малко от 12% за същия период.

Размерът на възнагражденията на главните изпълнителни директори е само част от проблема. Далеч по-важно е как се формират заплатите на корпоративните лидери и доколко те са обвързани с дългосрочните цели на дружествата, които ръководят.

Само 9% от компаниите в индекса FTSE All World обвързват заплащането на лидерите си с екологичните, социални и управленски критерии (ESG), грижите за здравето и безопасността на труда, сочат данни на Sustainalytics. 

Настоящите трусове, предизвикани от коронавирусната пандемия, показаха по-добра реакция на ръководителите на компании, отколкото през финансовата криза от 2008 г. Част от мениджърите взеха мерки, за да споделят тежестта от кризата със служителите си.

Главният изпълнителен директор на Qantas Airways Алън Джойс, чиято авиокомпания освободи временно по-голямата част от работната си сила, няма да вземе заплата до края на финансовата година през юни. Заплатата на главния изпълнителен директор на Ryanair Майкъл О’Лиъри беше рязко намалена заедно с възнагражденията на служителите. Ръководителят на General Electric Лари Кълп се отказа от пълната си заплата до края на 2020 г.

Разбира се, мениджърите имат по-добри финансови възглавници от повечето служители, като често се отказват от част от заплащането си заради грижа за репутацията си.

Коронавирусната пандемия удари акционерния капитализъм в деликатен момент. Изминаха две години, след като съоснователят на BlackRock Лари Финк призова главните изпълнителни директори да дадат приноса си към обществото. Business Roundtable настоя ръководителите на компании да ги изградят така, че да са в полза на “всички американци”. Изискванията на ESG се чуват все по-силно, което се видя и на годишната среща на австралийския петролен и газов производител Santos миналия месец. Така че промяната беше започнала да се случва вече, но сега тя се ускорява. 

Очакванията са да има натиск върху компаниите така или иначе през следващите две тримесечия. Първо, акционерите могат да се възпротивят на евентуалните нарастващи възнаграждения на мениджърите, когато те трябва да се откажат от дивидентите. Второ, някои правителства могат да обвържат евентуални мерки за подкрепа на бизнеса с бонусите, които плащат фирмите. 

Какви обаче трябва да са промените?

Най-очевидно е, че след пандемията членовете на бордовете на компаниите (и инвеститори) могат да настояват за повече прозрачност при определянето на заплатите на директорите, както и за поставянето на повече индивидуални цели пред тях.

След това идва необходимостта от подход, който да накара лидерите на компании да мислят повече за дългосрочните цели, а не само за колосалните си приходи в годините на бум.

Третата стъпка би могла да бъде увеличаването на нефинансовата част от целите до половината от общата сума. Холандската банка ING например използва ръста на клиентите на дребно като част от измерителите. Други могат да използват удовлетвореността на клиентите си или постигането на инвестиционните цели, както и корпоративната репутация,