Европейските бизнес асоциации призовават за повече финансови стимули в кризата

Поне до 2023 г. ще е необходима значителна икономическа помощ на европейско и национално ниво

Снимка: Christophe Morin/Bloomberg Снимка: Christophe Morin/Bloomberg

В рамките на публичния дебат за разходване на средствата за преодоляване на настоящата криза всяка европейска, и не само, държава проявява своите особености. Германците се гордеят с икономическата си мощ; французите и италианците пък се считат за по-слабо организирани, склонни да харчат и да се уповават на държавата. Слогани като „по-добре да празнуваме, вместо да работим“, разпространен от френската туристическа компания „Club Med“, създават усещане за пренебрежителност и небрежност. Водещите икономически организации в трите държави обаче не се побират в тези клишета, особено по време на пандемия. Те са под натиск в условията на криза и призовават за допълнителна държавна помощ в извънреден съвместен призив, пише в свой анализ за Sueddeutsche Zeitung Марк Вайзе.

Коронакризата бе "огромен, неочакван и трагичен удар върху обществения живот, здравеопазването, социалното благополучие и икономиката", се посочва в изявление на определени европейски държави, достъпно до Süddeutsche Zeitung. Председателите на трите най-големи бизнес организации в Европейския съюз (ЕС) са го подписали. Това са: ръководителят на Германската промишлена асоциация Дитер Кемпф (BDI), Винченцо Бочия, председател на Конфедерацията на италианските индустриалци, и Жофроа Ру дьо Безийо, президент на Движението на предприятията във във Франция Medef ( или още най-голямата федерация на работодателите там), съобщава авторът.

Още по темата

„Пандемията ще причини "безпрецедентни асиметрични щети" на икономиките и обществата. Затова отговорът на ЕС трябва да надхвърли досега познатите мерки“, посочват Кемпф, Бочия и Ру.

Още по темата

"След първи кръг от доста некоординирани национални отговори правителствата трябва да преминат към структурирани планове за изход от кризата и допълнителна помощ веднага и преди лятото", подчертава Вайзе. "Що се отнася до финансирането на тези мерки, председателите на асоциацииите дори не се занимават с дискусии като тази за коронаоблигациите. Южна Европа бе призовала за подобни облигации, чиято идея германското правителство, например, отхвърли. Вместо това асоциациите толерират идеята за разширяването на средносрочната финансова рамка. Тъй като по-платежоспособните държави следва да отдадат по-голям принос като цяло, това е акт на солидарност", пише медията.

Първата стъпка, според анализатора, по-конкретно се изразява в увеличаване на публичните стимули. Те са по-скоро нежелателни на вътрешния пазар на ЕС, тъй като нарушават икономическата структура между държавите. Сега обаче са възможност за държавите членки да осигурят ликвидност и възстановяването на предприятията чрез ефективни мерки (като например удължаване сроковете на обезпечените заеми и намаляване стойността на разходите).

В допълнение на първия набор от мерки, които ще разширят капацитета за отпускане на заеми на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската комисия (ЕК) и Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), председателите на асоциациите призовават европейските лидери „незабавно“ да приемат „смело“ предложение за следващата многогодишна финансова рамка и да създадат европейски фонд за възстановяване, който да има ресурса да предостави на държавите членки добър баланс между заеми и безвъзмездни средства, отбелязва Вайзе.

В обозримо бъдеще, поне до 2023 г., ще са необходими значителни икономически стимули както на европейско, така и на национално равнище, с цел всички граждани да могат да се възползват от нов растеж, информира Sueddeutsche Zeitung. Съответните мерки трябва да бъдат от съществено значение в много страни и да включват както по-високи държавни разходи, така и намаляване на данъците. Представителите на бизнеса обикновено изискват преди всичко намаляване на корпоративните данъци. Горепосочените трима председатели обаче предоставят помощ на икономически най-слабите части от населението, тъй като рецесията е сериозна.

Неясен е казусът какви суми остават за опазване на климата и околната среда в условията на коронакризата, изтъква Марк Вайзе. Това е голямата тема в обсега на новата ЕК и нейния председател Урсула фон дер Лайен, която предизвиква и много разнопосочни мнения. Въпреки това трите асоциации също са съгласни с това мерките, взети в Брюксел, да се запазят, още повече, че в настоящата ситуация те отварят възможности, смята авторът.

Зеленият пакт би могъл да спомогне за насърчаването на нови шансове за инфраструктурата и дигитализацията, както и за създаване на добавена стойност в индустрията в Европа и подобряване квалификацията на служителите, обобщава Sueddeutsche Zeitung.

Последни новини
Още от Новини от света