Вирусът върна милиони работници обратно вкъщи в Източна Европа

Отворените граници в Европа позволиха на лекарите, инженерите и строителните работници да получават по-високи заплати извън пределите на родините си. Промяната пък помогна на по-богатите страни да се справят с проблемите, които имаха със застаряващото население, пише Bloomberg в свой анализ.

Разпространението на коронавируса промени мигрантските потоци за една нощ, като в източните страни сега има изобилие от работници. Въпросът е обаче дали те ще си останат у дома.

И въпреки че заплатите още не са настигнали западноевропейските, регионът има много по-малко смъртни случаи на Covid-19, отколкото Западна Европа, а правителствата в Румъния, Украйна и Сърбия имат желание да запазят поне част от завърналите се.

Търсенето на работа в момента е трудно, тъй като бумът на Източна Европа през последните години премина в най-дълбокия й спад от падането на Желязната завеса. Но въпреки всичко безработицата не достига нивата на Италия и Испания.

Още по темата

Гласът на Източна Европа не се чува, докато ЕС търси спасение от пандемията

Как Централна и Източна Европа се справя с коронавируса?

Икономиката на най-пострадалата страна в региона от COVID-19 вече никога няма да е същата

Румъния, която е загубила най-малко 4 млн. граждани заради емиграцията след присъединяването си към ЕС през 2007 г., повече от която и да е друга държава членка, изчислява, че поне една трета от завърналите се активно търсят работа и могат да помогнат в развитието на строителния сектор, селското стопанство и промишлеността през следващите години. Една инициатива вече е насочена към тях - безвъзмездна помощ от 40 000 евро за стартиране на ферма.

"За правителството е приоритет да задържи тези хора - ще го направим чрез инвестиции, като създадем нови работни места", каза румънският финансов министър Флорин Ситу. По неговите думи преди кризата много компании са се оплаквали, че не могат да намерят работници, а сега работната сила е в страната и трябва да бъде подкрепена.

В Украйна президентът Владимир Зеленски отдавна иска да привлече хората, които напуснаха страната, след като ЕС предостави безвизово пътуване през 2017 г. Около 1 милион души бяха само в Полша преди да настъпи кризата.

Централната банка на Украйна изчислява, че около 300 000 души са се завърнали при въвеждането на ограничителните мерки в Европа - 10% от общия брой. Една програма ще им предложи евтини заеми за стартиране на бизнес. А проектът „Голямо строителство“ за обновяване на пътищата ще създаде 170 хил. работни места.

Фирмите, които искат да запълнят позициите за сезонни работници в САЩ, Финландия и Германия с украинци, също са изправени пред повече трудности. Те трябва да осигуряват медицинска застраховка и договори за най-малко три месеца.

В Сърбия президентът Александър Вучич казва, че около 400 000 работници са пристигнали в страната на фона на пандемията, като повечето са загубили временна работа и социално и здравно осигуряване. Прибралите се равняват на 6% от населението и на една пета от работната сила. Те бяха призовани да започнат работа в селското стопанство.

Не във всички източноевропейски държави обаче се наблюдава голям приток на мигранти. Поляците, които съставляват най-голямата група чужденци във Великобритания, до голяма степен остават там, където са се заселили. Подобна е историята и в Балтийския регион, който е сред най-засегнатите от масовата емиграция след разпадането на Съветския съюз.

А тези, които се върнаха, го направиха по ред причини. Една от тях беше и Великден.

В България, например 360 хил. граждани се завърнаха от февруари насам, но други 285 хил. напуснаха страната отново, пише Bloomberg.