Ще причини ли пандемията по-дълбок спад от този при Голямата депресия?

Кризата от 30-те години на миналия век е била далеч по-сурова и продължителна от предизвиканата от пандемията рецесия

Снимка: Michael Nagle/Bloomberg Снимка: Michael Nagle/Bloomberg

Предизвиканите от коронавирусната пандемия глобални икономически спадове често са описвани като най-суровите след Голямата депресия. Това обаче не е напълно вярно, смятат икономисти, цитирани от The Wall Street Journal.

“Не смятам, че сравняването между настоящите спадове и Голямата депресия е много полезно”, заяви бившият гуверньор на Федералния резерв Бен Бернанке. Той отбелязва, че очакваната продължителност на рецесията сега е много по-малка, а причините са много по-различни.

Ударът на пандемията върху икономиката остава неясен. Зависи колко бързо здравните служители ще успеят да овладеят кризата, колко ще съдейства обществото и дали предприетите мерки за подкрепа ще подпомогнат бързото възстановяване. Въпреки това според множество икономисти е трудно да очакваме сценарий, който може да си съперничи по суровост и продължителност с Голямата депресия.

„Сривът на финансовата система беше основна причина, както за Голямата депресия, така и за рецесията през 2007-2009 г.“, посочва Бернанке. Той обаче отбелязва, че днес „банките са по-силни и много по-добре капитализирани”.

Още по темата

Според повечето прогнози настоящият спад вероятно ще бъде съпоставим по мащаб и продължителност с рецесията от началото на 20-ти век и с другата голяма рецесия след Втората световна война в началото на 80-те години на миналия век.

Сравненията с Голямата депресия обаче са трудни, тъй като за повечето данни, които се събират днес, не са били водени статистики през 30-те години на миналия век.

През 30-те години на 20-ти век индустриалното производство намалява с над 50%. Производството бавно се възстановява почти четири години, но рязко се свива в периода между 1937-1938 г. За разлика от тогава производството се понижава с около 15% през кризата от 2007-2009 г. и с 10% в началото на 80-те години.

При избухването на настоящата пандемия индустриалното производство вече се свиваше в резултат на търговските войни. Въпреки че много заводи затвориха, след като бяха въведени мерки за ограничаване разпространението на коронавируса, някои от тях бързо успяха да пренасочат производството си. Автомобилните производители General Motors и Ford например преминаха от производство на автомобили към респиратори. Фабриките, произвеждащи медицинско оборудване, се борят да наваксат на фона на увеличеното търсене.

В периода между 1929 г. и 1933 г. икономиката се свива 43 последователни месеца според съвременни оценки. Безработицата се увеличава до близо 25%, преди да започне бавно да намалява, но остава на ниво от над 10% за цяло десетилетие.

По време на кризата от 80-те години на миналия век икономическите спадове продължават 16 месеца, а през кризата от 2007 г. спадовете траят 18 месеца. Според множество анализатори възстановяването този път може да започне още тази година или в началото на следващата, ако разпространението на вируса бъде успещно овладяно.

“Много хора са засегнати сега и икономиката няма да се възстанови само за едно или две тримесечия”, посочва Бернанке. Той добавя, че ако отговорът срещу коронавируса се окаже успешен, възстановяването ще започне скоро и спадовете ще са много по-краткотрайни, отколкото по време на Голямата депресия.

Второто тримесечие на 2020 г. вероятно ще бъде най-тежкото за всички икономики. Средната оценка на икономисти, допитани от The Wall Street Journal, е за спад от 25% на икономиката на САЩ. Някои очакват БВП на страната да се свие с близо 50%.

“Както по време на Голямата депресия, така и днес - сривът е глобален. Но мащабът е по-малък”, заяви на брифинг миналия месец Гита Гопинат, главен икономист в Международния валутен фонд. Според МВФ световната икономика се е свила с около 10% по време на Голямата депресия, а очакванията са през тази година спадът да е от около 3%, а растежът да бъде подновен още през 2021 г. 

Поредица от тежки грешки в политиката по целия свят изострят продължителността и суровостта на Голямата депресия. Тогава централните банки затягат паричните си политики, за да поддържат златния стандарт, който вече не съществува. Резултатът е силна дефлация, която увеличава стойността на дълга и намалява доходите.

Този път централните банки по света бързо намалиха лихвените си проценти и внедриха програми за изкупуване на облигации. Правителствата одобриха масивни разходи за подкрепа на икономиката, включително стимули за около 2 трилиона долара в САЩ.

 

Последни новини
Още от Новини от света