Как се отразява на Франция частичната заетост в условия на криза?

Подобно на други страни от Европейския съюз, Франция разчита до голяма степен на програмата за частична заетост в условията на криза, за да предотврати ускоряването на масовата безработица до нивата от финансовата криза през 2009 г. Тя обаче не е универсален лек в дългосрочен план за икономиката на страната, пише за Die Zeit Тасило Хумел.

Частичната заетост е въпрос на избор за Франция. Тя може да поведе страната през кризата по икономически интелигентен, но и социално отговорен начин. Правителството в Париж бе вдъхновено от Германия да прокара тази схема. Там масовото ѝ прилагане през пролетта на 2009 г. попречи на безработицата да се повиши толкова драматично, колкото на други места в Европа. И когато икономиката отново се възстанови, германските компании веднага имаха на разположение всички необходими специалисти, тъй като не ги бяха отстранявали от длъжност.

В разгара на финансовата криза през 2008 г. 1,4 милиона души в Германия са работили по тази схема. Според актуални данни на Агенцията по заетостта до 26 април в Германия на непълен работен ден са регистрирани 10,1 милиона души. Във Франция броят им е още по-голям - 11,3,  като се има предвид, че Германия има повече жители.

Разходите са високи - в четвъртък френският парламент прие Закон за бюджета, съгласно който са предвидени 25,8 милиарда евро за обезщетения при частична заетост. Тези средства са залогът на правителството на Макрон, че няма да настъпят масови съкращения в дългосрочен план.

„Пазарът на труда в момента е на "командно дишане"“, каза Бруно Дюкудре, икономист от Института за икономически изследвания в Париж (OFCE). Увеличаването на броя на безработните подкопава бизнес доверието", заяви Дюкуре, подчертавайки, че не трябва да се повтарят грешките от предишната финансова криза.

Тогава системата за кандидатстване за обезщетения при частична заетост е била много по-сложна, много отрасли са били напълно изключени от нея. Франция разшири системата в няколко стъпки и опрости бюрокрацията. Към днешна дата служители на държавната железопътна компания или журналисти на свободна практика също получават обезщетение за непълен работен ден.

От месец май в тази система ще бъдат включени служители на детски градини и ясли, които са останали вкъщи заради затварянето на съответните заведения.

Синдикати се оплакват, че големите корпорации се възползват от щедростта на правителство, въпреки че разполагат с достатъчно собствени резерви.

Много политици посочват, че нивото на задлъжнялост във Франция расте и може дори да достигне 135% от брутния вътрешен продукт на страната. Така частичната заетост може да струва на държавата много повече от очакваните 25,8 милиарда евро - вероятно между 30 и 40 милиарда евро.

По-рано в четвъртък стана ясно, че БВП на Франция регистрира спад от 5.8% - най-високото ниво, откакто се събират данни от 1949 г. Спадът отчита драматичния ефект от блокирането на икономическия живот, като се вижда как само две седмици през март са били достатъчни, за да потиснат растежа през цялото тримесечие.

Дейността на непълен работен ден, изглежда, е успешна концепция за пазара на труда във Франция при настоящите кризисни обстоятелства, но все пак не може да продължава твърде дълго.