Сателити и дронове ще помогнат за почистването на океаните от пластмасата

12,7 милиона метрични тона пластмаса се изхвърлят всяка година в океаните

22:12 | 23 април 2020
Снимка:  Nicolas Axelrod/Bloomberg
Снимка: Nicolas Axelrod/Bloomberg

Откакто има пластмасов отпадък, той успява да си проправи път до океана. Но никога не е имало подобен случай като този край гръцкия остров Лесбос преди няколко години, пише Bloomberg. 

Там екип от хора събра пластмасови бутилки, торбички и риболовни мрежи с размерите на малко сметище, сглоби ги на платформи и ги пусна (временно) на повърхността на морето. 

Пластмасовите шлепове бяха експеримент, за да се види дали те ще бъдат забелязани от спътници и високолетящи дронове.  

Резултатите, използвани в научно изследване, публикувано днес в списание Nature Scientific Reports, показват, че спътниците могат да видят натрупването на пластмаса в морето. 

Използвайки изкуствен интелект, изследователите са успели също да различат боклука от естествени материали като морски водорасли, дърво и дори морска пяна.  

И преди са правени опити да се открият така наречените „макропластмаси“ (късчета, торбички и бутилки, по-големи от 5 милиметра), преди да се разградят до по-малки частици.  

Доскоро обаче сателитите не бяха в състояние да правят достатъчно детайлни изображения на достатъчно голяма честота, за да могат точно да определят и проследят пластмасовите отломки.   

Публикувани по-рано оценки показват, че 12,7 милиона метрични тона пластмаса се изхвърлят всяка година в океаните.  

Проучването, водено от Лорън Бирман в морската лаборатория Плимут във Великобритания, използва изображения от сателитите Sentinel-2 на Европейската космическа агенция, които правят снимки с висока резолюция на голяма част от света на всеки пет дни. 

Изследователите са разработили метод за идентифициране на оптични сигнали от светлинни дължини на вълната - както видими, така и инфрачервени - на материали, често срещани в парченца отломки. Те са използвали тази информация, за да създадат алгоритъм за машинно обучение, който успява да разграничи естествените отломки от пластмасовите в около 86% от случаите.  

Резултатите са потвърдени и с изображенията, направени по-рано на пластмасите, плаващи около Лесбос. 

Според Бирман това е стъпка към обединяване на изследователите на морската пластмаса и експертите по сателитни сензори. 

Тя смята, че подходът може да се използва с всякакви платформи за дистанционно наблюдение, които работят почти по същия начин като Sentinel-2, включително дронове и други спътници с висока резолюция.  

„Въпреки че това не решава проблема със замърсяването, широкомащабните снимки от спътници и дронове предлагат подобрени начини за наблюдение и проследяване на плаващи пластмаси. Надяваме се, че нашата работа тук в крайна сметка ще подкрепи активното почистване”, каза още Лорън.