Кои са най-големите печеливши и губещи от колапса в цените на петрола?

Сривовете на петролните пазари означават по-дълбока рецесия за някои страни, но по-бързо възстановяване за други

12:41 | 22 април 2020
Снимка: Bing Guan
Снимка: Bing Guan

Спадът в цените на петрола обикновено е повод за радост в страните, които са традиционните му големи консуматори. Средностатистическият американец например изгаря по 10 литра петрол или петролни продукти на ден в нормални условия, пише BBC.

За страните, произвеждащи петрол, подобен спад на цените обаче значи бедствие и затруднения за милиони граждани. Когато цените на черното злато се повишаваха, те попълниха касите на компаниите и правителствата производители, което поддържаше хората в тях доволни, а обществените услуги процъфтяваха.

Сега обаче се оказва, че притежанието на петрол може да се приеме по-скоро като тежест, отколкото като благословия.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) вече предупреди, че Еквадор, Нигерия и Ирак може да се наредят сред най-сериозно засегнатите от колапса в цените на черното злато, като очакванията са печалбите им да се понижат с между 50 и 85% при цени на петрола от 30 долара на барел. Сега обаче барел петрол струва под 20 долара.

Икономиките на всички тези страни вече бяха подложени на натиск заради високата си зависимост от случващото се на петролните пазари.

Горивата генерират 98.5% от приходите на Ирак за износ. Според МАЕ иракското правителство ще се изправи пред недостиг на приходи в размер на 50 милиарда долара за годината, което може да предизвика затруднения в сфери като здравеопазването във времена на глобална пандемия.

Колко страната харчи за производството на петрол също е определящо за нейната уязвимост. Саудитска Арабия поддържа една от най-ниските цени на производството, но зависимостта ѝ от петрола значи, че тя също може да се изправи пред недостиг на финансиране от над 100 милиарда долара. Страната все още се възстановява от двата големи спада в цените на петрола през 2014 г. Рияд има нужда от цена на петрола от около 85 долара за барел, за да поддържа балансиран бюджет и да управлява правителствените разходи.

Всъщност именно Саудитска Арабия подхрани кризата на петролните пазари, като заплаши да увеличи производството в ценовата си война с Русия, която иначе е далеч по-малко уязвима на спадове в цените.

Американският президент Доналд Тръмп вече обеща подкрепа за производителите в САЩ. Трябва да се отбележи обаче, че производството на петрол има много по-малък дял в американската икономика, сравнено с други страни производители, което също не поставя САЩ на водещо място по отношение зависимостта им от случващото се на петролните пазари.

Ниските цени, на теория, са бонус за шофьорите и фабриките. В друга ситуация страните, които са нетни потребители, биха се възползвали, но това не се случва в момента, имайки предвид множеството забрани за пътувания в опит да се овладее коронавирусната пандемия.

Колапсът в цените на петрола обаче ще е положителен за най-големия потребител - Китай, който внася около една пета от глобалните наличности и по-рано обяви, че ще започне да запълва стратегическите си резерви.

Като цяло след спада в цените на черното злато опасенията от по-дълбока рецесия за страните производители се увеличиха. Въпреки това, ако пониженията се окажат устойчиви, това би помогнало за възстановяването в други държави.