Кристалина Георгиева: България има фискално пространство да сведе щетите от кризата до минимум

Страната ни не се е обръщала към фонда с искане за финансова подкрепа

Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ. Снимка: МВФ Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ. Снимка: МВФ

България взе рано решителни мерки за защита на здравето на хората и за защита на икономиката, но може да се наложи да направи повече, не се колебайте. Това каза Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд, в специален видеоконферентен брифинг за избрани български медии.

По нейните думи България е сред страните със силна фискална позиция и отговорно отношение към дълга.

„България взе едно много добро решение – да ускори влизането си в еврозоната“, коментира Кристалина Георгиева в отговор на журналистически въпрос.

МВФ очаква българската икономика да отчете свиване на растежа с 4% през тази година и възстановяване до плюс 6% през 2021 г.

Кристалина Георгиева заяви, че до момента, България е пощадена от най-тежките последствия на здравната криза.

“В същото време България понася сериозни поражения от кризата. Икономиките в целия Европейски съюз, тоест голяма част от търговските партньори на България, драстично забавят ход, и веригите за доставки, в които страната ни участва, може да бъдат прекъснати. Това показва, че кризата е глобална и засяга всички“, обясни по време на брифинга Георгиева.

Тя каза още, че доброто управление на публични финанси в страната създава фискално пространство за предприемане на така необходимите действия за защита на здравето на хората и свеждане на икономическите щети до минимум, посредством запазване на работните места и подкрепа за работещите и компаниите.

„В тези трудни условия МВФ има готовност да подкрепи усилията на България в борбата й с пандемията и нейните икономически последици. Преодоляването на дългосрочните щети за икономиката в периода след отшумяването на здравната криза, ще изисква огромен паричен ресурс. МВФ има готовност да подкрепи усилията на страните и в тази област, основно чрез съгласуване на действията им в глобален план за максимално ускоряване на икономическото възстановяване. Позволете ми предварително да дам отговор на един от въпросите, които очаквам да ми зададете. България не се е обръщала към МВФ с искане за финансова подкрепа“, посочи директорът на МВФ.

Според Кристалина Георгиева сме свидетели на безпрецедентна криза, тъй като никога досега не се е налагало да спре цялата икономика, за да се съхрани здравето на хората.

Тя обясни, че само допреди няколко месеца МВФ е прогнозирал, че 160 страни ще имат положителен растеж на дохода на глава от населението, а сега очакванията са 170 страни да имат отрицателен растеж на дохода на глава от населението.

„Сега всички сме в ситуацията на рецесия на фона на високо ниво на неизвестност и то неизвестност, свързана с вируса, а не с икономическа неизвестност. За първи път в историята на МВФ медици предоставят математически модели на фонда, а не икономисти“, заяви Георгиева.

Очакванията на МВФ са за спад на глобалната икономика с 3% през 2020 г. Докрая на годината прогнозите са за започване на възстановяване. За следващата година се очаква растеж от 5.8%, но за първи път в прогнозите на фонда има няколко сценария.

„Мащабът и темпът на този глобален икономически срив са безпрецедентни в най-новата ни история. Като най-близка съпоставка за региона на Централна и Източна Европа, светкавичният и мащабен икономически колапс може да сравним с този след падането на Берлинската стена. Нашата надежда е за много по-бързо възстановяване от този безспорно огромен, но временен шок, в сравнение с онзи, който страните ни преживяха в периода на преход към отворена пазарна икономика“, обясни Георгиева.

Докладът на МВФ за „Световна икономическа перспектива“ дава известни надежди за втората половина на годината, включително за частично възстановяване през 2021 г. Производството обаче няма да се възстанови веднага до предишните нива. Прогнозата ни за частично възстановяване, обаче е при условие, че пикът на пандемията в повечето страни ще настъпи през второто тримесечие на тази година, както и, че предприетите решителни мерки и политики в цял свят са ефективни.

Какви са приоритетите, обсъждани по време на пролетните срещи на МВФ и Световната банка?

„Първият ни приоритет е да се опази здравето на хората, да се засили здравната система навсякъде по света. Задачата ни е много сложна, особено при най-бедните страни“, посочи Кристалина Георгиева.

Вторият основен приоритет за МВФ и Световната банка е защитата на икономиката. Вече фискални мерки на стойност 8 трлн. долара са предприети по целия свят. От страна на централните банки се предоставят 6 трлн. долара за засилване на ликвидността.

„Не на последно място е много важно как ще се готвим за възстановяването: Най-голямата опасност е да има дълготрайни негативни последици заради много фалити на компании и увеличаване на неравенството“, каза директорът на фонда.

Има и нови възможности

По думите на Кристалина Георгиева интернет икономиката печели много от тази криза, а кеш икономиката преминава към повече електронни разплащания. Освен това според нея сегашната криза дава шанс за развитие на електронното правителство.

Какви мерки предприема фондът?

Фондът има 1 трлн. долара финансов капацитет в момента -  4 пъти по-голям от предишната финансова криза.

103 държави вече са се обърнали към фонда, като над 20 искания вече са одобрени в рекордно кратък срок. Сред одобрените страни да получат подкрепа от МВФ е и Северна Македония.

29 държави сред най-бедните са освободени от плащания по дълга си.

„За да помогнем на страните в борбата с кризата, актуализирахме и набора от инструменти, с които разполагаме. В сряда, Съветът на Изпълнителните директори на Фонда одобри създаването на нов заемен инструмент - Кредитна линия за предоставяне на краткосрочна ликвидност за страни със стабилни икономически показатели, които се нуждаят от умерена подкрепа за своите платежни баланси. Те ще имат достъп до не повече от 145 процента от своята квота в МВФ“, обясни Георгиева.

МВФ е и увеличил средствата и в Доверителния фонд, който фондът управлява, за ограничаване на последствията и предоставяне на помощ при катастрофи и бедствия, за да се облекчи дълга на най-бедните държави, засегнати от кризата. До момента е одобрена помощ за 25 страни и се работи с донорите за почти тройно увеличаване на средствата в Доверителния фонд от 500 милиона долара на 1.4 милиарда долар, за да се удължат сроковете на предоставените дългови облекчения.

Какво каза още управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева и какво отговори на въпрос на Bloomberg TV Bulgaria гледайте утре в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

 

Последни новини
Още от Новини от света