Четири начина, по които пандемията променя капиталовите пазари

Някой ден тази криза ще приключи. Остават големи неизвестни кога и при каква човешка и икономическа цена. Но когато пазарите се върнат към нещо като нормалност, инвеститорите вероятно ще открият един коренно променен политически и икономически пейзаж: такъв, в който ролята на паричната политика вече е от второстепенно значение, пише Investor.bg, като цитира анализ на Джим МакКормик, глобален стратег в NatWest Markets, за Financial Times.

От известно време той говори за тази предстояща промяна на парадигмата, която смята, че се отнася към края на монетарното господство и връщането на фискалното разчитане. Кризата с Covid-19 е ускорила нещата. Всъщност март 2020 г. ще остане като един от най-драматичните месеци за регулаторите в съвременната история.

Лихвените проценти във водещите икономики са на практика нулеви - рекордно дъно. Количественото облекчаване се завръща в по-голям мащаб от наблюдаваното досега. Съществуват и други мерки за подпомагане функционирането на пазарите.

Промяната във фискалната политика е още по-драматична. В началото на март фискалният отговор на САЩ е 8 млрд. долара, което според Белия дом е твърде много. Цифрата вече е 2 трлн. долара, 10 на сто от брутния вътрешен продукт. Германия също обяви огромен подкрепящ фискален пакет, който ще бъде финансиран чрез емисия дълг за 150 млрд. евро, което по същество прекратява политиката на страната за балансиран бюджет без нови заеми. В действителност проследяването на фискалните разходи е без значение. Това е моментът на правителствата да направят „каквото е необходимо“.

Тази нова рамка ще има огромни последствия за пазарите. Основните са четири. Първо, свят, разчитащ повече на фискалната, а не на паричната политика, би трябвало да означава по-висока доходност на облигациите, по-стръмни криви на доходността и по-високи пазарни рискови премии при равни други условия. И трите тенденции бяха видни през март. Целта на монетарната политика през изминалото десетилетие беше да намали доходността по облигациите, да облекчи финансовите условия и да придвижи инвеститорите нагоре по кривата на риска. Фискалната политика е насочена към реалната икономика по-пряко и се финансира чрез големи заеми.

С това е свързан вторият ефект: заради кризата с Covid-19 бе направена голяма крачка към привеждане на политиката в унисон с Модерната парична теория (МПТ), която казва, че планините от дълг или гигантските бюджетни дефицити нямат значение за държавите, които заемат в собствените си валути. Огромните фискални дефицити ще бъдат финансирани поне отчасти от покупките от централната банка. Това означава, че когато пазарите се успокоят, волатилността на лихвените проценти първа ще спадне, но вероятно не до рекордно ниските нива, наблюдавани преди кризата.

Продължението на материала четете в Investor.bg.