Финансовите трудности на Италия вече са проблем за цяла Европа

Рим нямаше друг избор в борбата с коронавируса, освен да прибегне към нов дълг, за да подкрепи икономиката

16:53 | 31 март 2020
Снимка: Alessia Pierdomenico
Снимка: Alessia Pierdomenico

Две десетилетия, след като еврото се появи, едно от основните притеснения на основателите му става факт на фона на разпространението на коронавируса в трите най-големи икономики в региона, пише Bloomberg.

Съмненията, че италианските разточителни заеми могат да се превърнат в проблем на цяла Европа бяха кошмарът за германските финансови власти през 90-те години на миналия век.

Сега, след като кризата принуди правителството на Джузепе Конте да се откаже от десетилетието на силно ограничен бюджетен дефицит, стратегията на управляващите за бъдещето отново е изградена върху увеличение на публичния дълг, който може да нарасне до 150% от брутния вътрешен продукт на страната.

Увеличаващият се брой на жертвите от коронавируса в Италия и последиците от пълната ѝ карантина оставиха правителството без друга опция, освен да похарчи повече, за да помогне на хората. То обаче трябва да се справи с безпрецедентната ситуация, имайки вече огромен дълг.

В резултат на това италианските финанси сега разчитат изцяло на Европейската централна банка. Междувременно единственият реалистичен въпрос за централните банкери е как да структурират допълнителен пакет помощи, за да избегнат алтернативата да има фалирала страна в сърцето на валутния регион, която да застраши фатално еврото.

Основният проблем е, че докато правителствата в Италия успяха да поддържат дефицита, никое от тях не можа да се справи поне донякъде с нивото на дълга, повтаряйки икономическото чудо от 60-те години на миналия век в страната, която сега се нуждае от нови средства.

След като Конте и колегите му обявиха извънредно положение, те насочиха най-малко 50 млрд. евро за подпомагане на икономиката. Това ще се добави към дълга на Италия, вече равен на 135% от БВП - над двойно по-висок от нивото на този на Германия.

“Много по-високите нива на публичните дългове ще станат перманентни в бъдеще за нашите икономики и ще бъдат придружени от анулиране на частния дълг”, заяви бившият гуверньор на ЕЦБ Марио Драги пред Financial Times. Той добави, че “алтернативата е трайно унищожаване на производствения капацитет и фискалната база, които могат да бъдат много по-разрушителни”.  

Междувременно лидерът на опозиционната партия “Лига” Матео Салвини заяви в коментари, публикувани в събота, че отнема твърде дълго време на Европейския съюз, за да отговори на кризата, а италианците трябва да преосмислят членството си в блока.

Икономиката на Италия може да се свие с 6% през тази година, като потреблението на домакинствата ще намалее с 6.8%, а брутните бизнес инвестиции ще паднат с 10.6%, се посочва в доклад на Конфиндустрия. Прогнозата може допълнително да се влоши, ако острата фаза на здравната криза не приключи до май, се казва в доклада.

Bloomberg Economics очаква свиване на икономиката на Италия от над 6% през първото тримесечие, докато Morgan Stanley прогнозира БВП да се понижи с 19% за същия период на годишна база и с 33% през следващите три месеца.

Европейските страни дадоха сигнали за готовност да помогнат, вероятно чрез осигуряването на кредитна линия чрез Европейския стабилизационен механизъм с минимални условия.

Междувременно ЕЦБ премахна лимитите по програмата си за изкупуване на облигации "за спешни покупки" на стойност 750 млрд. евро - решение, даващо огромна сила за борба с кризата. Това, което тези действия показват, е възможността Италия да остане зависима от външната помощ в обозримо бъдеще.