Коронавирусът спира втората Арабска пролет

Властта на политическите елити в Близкия изток и Северна Африка бе застрашена, но протестите трябваше да бъдат отменени

20:20 | 29 март 2020
Протест в Аман, Йордания. Снимка: Annie Sakkab/Bloomberg
Протест в Аман, Йордания. Снимка: Annie Sakkab/Bloomberg

Ще направи ли кризата от коронавируса за втората Арабска пролет това, което силите на контрареволюцията направиха с първата? За първи път от октомври централните площади в страните от Близкия изток и Северна Африка са тихи и празни, пише Боби Гош в свой анализ за Bloomberg.

В Ирак преди седмица бяха отменени мащабните антиправителствени протести, които се провеждаха в продължение на 6 месеца. Организаторите на демонстрациите трябваше да се съобразят с необратими последствия от пандемията. А преди това известното алжирско движение Hirak прекрати стачките, които започнаха преди година. В Ливан коронавирусът доведе до прекратяването на антикорупционните демонстрации, чиито участници бяха подложени на сплашвания от страна на военизираната организация „Хизбула“.

Втората арабска пролет набираше голяма сила, преди да удари пандемията. В Алжир и Судан протестите доведоха до свалянето от власт на дългогодишните диктатори Абделазиз Бутефлика и Омар Ал-Башир. В Ирак протестиращите принудиха министър-председателят Адел Абдул-Махди да подаде оставка. Също така ливанският премиер Саад Харири се оттегли от поста си след натиск от гражданите, а неговият наследник Хасан Диаб изглеждаше нестабилен в първите си дни на управление.

Всичко това бе постигнато със сравнително малко кръвопролития в сравнение с предходни събития от такъв характер в региона. Нападенията срещу протестиращите в Ирак доведоха до над 700 смъртни случая, а в Судан бяха убити над 100 души след акция на силите за сигурност на правителството за потушаване на протест. Но за разлика от Йемен, Сирия и Либия, в нито една от тези страни, които преживяха политически трусове през 2019 г., не се стигна до гражданска война.

И все пак в Багдад, Хартум, Алжир и Бейрут работата на обществото изглежда недовършена. Политическите системи в четирите страни остават до голяма степен непокътнати. Властта остава в ръцете на политиците, които се надяваха протестите да приключат. 

За протестиращите голямото предизвикателство в днешното време на социално дистанциране е да останат свързани и мотивирани, както и да продължат да оказват натиск на управляващите. Следващите седмици ще са тест за техните способности да се адаптират към извънредната и необичайна ситуация.