В условията на коронакриза: Какви икономически мерки предприемат държавите

Общият стимул, заложен в световен мащаб, е 3 трлн. долара и продължава да нараства

Снимка: Michael Short/Bloomberg Снимка: Michael Short/Bloomberg

Правителствата и централните банки по целия свят усилват действията си за противодействие на икономическия шок от епидемията от коронавирус. От намаляване на лихвите до подкрепа за компании и домакинства... Властите се стремят да ограничат дълбочината и продължителността на очакваната глобална рецесия. Общият стимул, заложен в световен мащаб, е 3 трлн. долара и продължава да нараства, пише Investor.bg.

Въпреки това е трудно да се установи точно как и кога тези пари ще стигнат до мястото, където наистина има нужда от тях, и ще започнат да дават ефект. Междувременно финансовите пазари остават силно нестабилни и броят на глобалните случаи на заразени с вируса се увеличава с всеки изминал ден.

Още по темата

Ето какво предприемат повечето водещи страни, както и тези около България!

САЩ

Администрацията на Доналд Тръмп настоява за трети транш от фискални стимули, който може да струва 1,3 трлн.долара. Той включва 50 млрд. долара заеми за страдащия авио сектор, 150 млрд. долара за други засегнати отрасли и 500 млрд. долара за чекове на гражданите, които следва да получат до три седмици. Контролираният от републиканците Сенат изготвя свое собствено предложение, което включва някои от идеите на администрацията.

В крайна сметка след няколко дни на спорове Белият дом и Сенатът се споразумяха по спасителния план за 2 трлн. долара за намаляване на икономическите щети. Средствата са разпределени по следния начин:

500 млрд. долара директни плащания към американските граждани за шоково раздвижване на икономиката - 1200 долара за повечето американци

500 млрд. долара за тежко ударената индустрия

350 млрд. долара за малкия бизнес

250 млрд. долара за хората, загубили работата си през последните седмици

75 млрд. долара за болници

В допълнение към създаването на инвестиционен фонд за коронавируса от 37 млрд. евро ЕС претегля как да активира спасителния си фонд - Европейския механизъм за стабилност, за да отключи още 410 млрд. евро, за да помогне на правителствата в еврозоната в нужда. Средствата ще бъдат използвани за финансиране само на здравни разходи и покриване на икономически щети. Засега не е ясно дали парите могат да бъдат използвани от страни, които не са членки на еврозоната. Финансовите министри на европейския валутен блок също така са одобрили да бъдат отпуснати значителни ресурси за подкрепа на пандемичната криза.

ЕС ще облекчи правилата за разходи за своите 27 членки, като им позволи да натоварят повече бюджетите си без да се страхуват от строгите разпоредби на блока относно целите за дълга и дефицита. Брюксел също така ще даде възможност на правителствата да предоставят помощ на компаниите и ликвидна подкрепа за малкия бизнес и потенциално банките.

Междувременно Европейската централна банка стартира програма за спешно изкупуване на обилигации за 750 млрд. евро. В допълнение са предвидени 120 милиарда евро за допълнителни покупки на активи и мерки за изпомпване на повече ликвидност във финансовата система и субсидиране на дългосрочни кредити за банките. Банката предлага гъвкавост при третирането на необслужвани кредити, което позволява на банките да се възползват изцяло от държавните гаранции и „кредитната ваканция“.

Кризисните правила на ЕК предвиждат пет вида помощи, които могат да бъдат предоставени от държавите членки.

1. Преки безвъзмездни средства, данъчни предимства и авансови плащания: държавите членки могат да създадат схеми за отпускане на до 800 хил. евро на дружество за справяне с неотложни нужди от ликвидност.

2. Държавни гаранции за заеми: държавите членки ще предоставят гаранции, за да може банките да продължават да предоставят заеми за оборотни средства и инвестиционните нужди на бизнес клиентите.

3. Субсидирани публични заеми за дружества.

4. Защитни мерки за банките, които насочват държавната помощ към реалната икономика: някои държави членки планират да надграждат съществуващите кредитни възможности на банките и да ги използват като канал за подкрепа на бизнеса и по-специално за малките и средните предприятия. Такава помощ се счита за пряка помощ за клиентите на банките, а не за самите банки, и дава насоки как да се гарантира минимално нарушаване на конкуренцията между банките.

5. Краткосрочно застраховане за експортни кредити. Тази рамка ще бъде валидна до края на 2020 г., като ЕК може да прецени преди това дали тя трябва да бъде разширена.

Германия

Одобрени бяха плановете на федералното правителство за „защитен щит“ за 600 млрд. евро за по-големи компании. Държавата иска да даде гаранции в голям мащаб и, ако е необходимо, да национализира важни компании изцяло или отчасти. Когато кризата приключи, те трябва да бъдат приватизирани отново. Не всички компании могат да се възползват, а само тези с високи приходи или повече от 250 служители. По-малките компании могат да се възползват само в отделни случаи - ако са особено важни за инфраструктурата.

Бундестагът одобри законодателния пакет от нови задължения, помощ, спасителни фондове, социални помощи. В рамките на един ден. В петък Федералният съвет - регионалната камара - ще одобри всичко. Черната нула – балансираният бюджет, остава в миналото. Депутатите гласуваха отмяна на спирачката на дълга и допълнителния бюджет. Той предвижда, че поради кризата в хазната ще влязат с 33,5 милиарда евро по-малко данъци. Освен това ще има допълнителни разходи от 122,5 милиарда евро.

Само за малки компании и самостоятелно наети лица са предвидени около 50 милиарда евро като субсидии. Големите компании трябва да бъдат осигурени с капитал чрез стабилизиращ фонд. При необходимост държавата ще придобива дялове.

Какви мерки за подкрепа предприемат в Италия, Франция и други държави - прочетете в целия материал на Investor.bg.

Последни новини
Още от COVID-19