Планът на Европа за коронавируса не е достатъчен

Вирусът ще засегне някои страни повече от други и затова трябват фискални стимули

Снимка: БГНЕС Снимка: БГНЕС

Икономическите щети от епидемията от коронавирус станаха причина за призиви Европа да облекчи фискалните си правила, за да позволи на правителствата да намалят данъците и да увеличат разходите. Изглежда, че Европейската комисия е съгласна: Паоло Джентилони, нейният цар на икономиката, намекна, че засегнатите правителства - като Италия - може да се ползват с някаква „гъвкавост“ на бюджета за справяне с извънредните ситуации, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg.

Предоставянето на повече свобода е добре дошла стъпка, но това е само вторият най-добър подход. Вирусът рискува да засегне някои страни много повече от други. Централизираният бюджет на еврозоната би бил по-добър начин за справяне с тези локализирани трудности, тъй като би позволил насочването на средства към държави, където това е най-необходимо. Някои правителства имат много по-малко фискално пространство, отколкото други - пример Италия, която се бори с най-голямото огнище на коронавирус на континента. Вместо това, някои държави-членки ще бъдат принудени да взимат заеми повече, дори когато имат много високи нива на държавен дълг.

Въздействието на Covid-19 върху еврозоната все още не се вижда в макроикономическите данни, но много бизнеси предупреждават, че въздействието ще бъде тежко. Химическият гигант BASF беше последният, който го направи в петък. Компаниите са изправени пред вредна комбинация от прекъсвания на техните вериги за доставки и забавяне на търсенето - както извън зоната, така и вътре. Европейските пазари регистрират спадове и отбелязаха най-лошата си седмица след кризата с държавния дълг на еврозоната през 2011 г.

Вирусът се е разпространил в цяла Европа, но някои държави носят по-голяма тежест. Италия трябваше да заключи две области, в които живеят около 50 000 души, където е започнало огнището. Регионът на Ломбардия, който произвежда приблизително 22% от брутния вътрешен продукт на страната, предприе драконови стъпки за овладяване на епидемията като затваряне на училища и други обществени пространства. Други северни региони направиха същото. Игнацио Виско, управител на Централната банка на Италия, смята, че кризата може намали с 0.25% темпа на растеж за тази година.

Рим подготвя набор от мерки за подпомагане на компаниите и работниците, засегнати от кризата. Проблемът е, че Италия е изправена пред сериозни ограничения на бюджетния дефицит, предвид високия си държавен дълг - който възлиза на около 135% от БВП. През 2018 г. Италия  настоя за нива на заеми, които Комисията счете за прекомерни. Страхът е, че фискален стимул за противодействие на забавянето може да предизвика подобен обрат, ако италианците или някой друг е обвинен, че харчи безразсъдно.

Комисията изглежда готова да дава на Рим и на други държави в нужда повече свобода за наложените от ЕС бюджетни ограничения за подкрепа на икономиката. Това е разумно. Еврозоната разчита до голяма степен на паричната политика, за да насърчи възстановяването, така че Европейската централна банка има по-малко възможности за действие, отколкото в миналото. Правителствата могат да адаптират фискалната политика към нуждите на собствената си страна, в зависимост от тежестта на икономическите щети.

Способността на дадена страна да реагира обаче ще зависи изцяло от нейното фискално пространство. Германия ще има по-голямо пространство за маневри, ако реши да действа, от Испания или Италия, защото дългът й е много по-малък. Ето защо подходът има сериозни недостатъци, тъй като вирусът ще удари навсякъде, независимо от икономическата ситуация на дадена държава (поне в рамките на еврозоната). Най-добрият инструмент за отговор е централният фискален капацитет, който разпределя ресурси в зависимост от нуждите на дадена страна.

Досега мечтата за единен бюджет в еврозоната се оказа неосъществима, тъй като пестеливите страни като Германия се страхуваха, че други държави-членки ще пропилеят парите. Очаква се „Бюджетният инструмент за конвергенция и конкурентоспособност“, който беше договорен в края на миналата година (макар че все още не е налице), да бъде малък и във всеки случай не може да бъде използван, за да помогне на страните да се справят с икономически шок. Епидемията от новия вирус показва, че липсва по-смислен инструмент. Би било далеч по-добре, ако страните изберат да създадат застрахователен механизъм, за да си помагат взаимно, както препоръчва Международният валутен фонд и Марио Драги, бивш президент на ЕЦБ.

Все още е възможно щетите от коронавируса да се окажат временни и еврозоната да претърпи V-образно възстановяване. ЕЦБ казва, че е готова да предприеме стъпки, като намали лихвите още повече, ако забавянето е по-силно, отколкото са страховете. 

Още по темата

Европейските политици трябва да изострят фискалните си инструменти. Жалко е, че не могат да се справят с това предизвикателство.

Последни новини
Още от Новини от света