Ще спъне ли руското влияние Хърватия по пътя към еврозоната?

Сред най-новите членки на Европейския съюз, които имат възможност да влязат в еврозоната, личи името на Хърватия, пише пише д-р Теодор Карасик, старши сътрудник в института „Лекстингт", цитиран от Investor.bg.

През май 2018 г. премиерът Андрей Пленкович обяви, че еврото може да бъде прието в рамките на следващите 7 до 8 години. До миналия декември управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич обяви, че официално ще започне процеса, като подаде молба за въведждане на еврото като официална валута за страната.

Но приемането на еврото би било абсолютна катастрофа, касаеща държава, чиято съдебна система страда от силна корупция, чрез която расте и руското влияние.

През 2017 г. ЕС едва успя да избегне „Гърция 2.0“ в Хърватия, където най-голямата компания в страната Agrokor получи правителствена спасителна помощ за предотвратяване на финансов крах. Приходите на Agrokor представляват около 15% от брунтия вътрешен продукт (БВП) на Хърватия – подобен е делът и на икономиката на Лондон спрямо Великобритания. Сривът на компанията би могъл бързо да разруши хърватската икономика. С около 60 000 служители в Югоизточна Европа и годишни продажби от 6,5 млрд. евро, разпадането на Agrokor може да доведе до домино ефект на финансова нестабилност в региона. 

За щастие това не се случи - да, благодарение на Владимир Путин. Спасяването на хърватското правителство в крайна сметка приключи с предоставяне на дял на две руски банки в Agrokor. Сбербанк и ВТБ се сдобиха с 47-процентен дял в компанията. Накратко, сделката даде косвено влияние на Путин върху хърватската икономика и върху най-голямото дружество в бивша Югославия.

Още по темата

Демографската криза е най-големият проблем на страните от ЦИЕ

Музей на махмурлука отвори врати в Хърватия

Какви ще са ползите от пазарното обединение между България, Сърбия и Хърватия?

Туризмът в Хърватия носи 16-20% от БВП на страната

Малко след спасяването руският газов гигант Газпром използва благоприятния за Русия политически климат, като подписа 10-годишен договор за доставка на 1 млрд. куб. м газ с Хърватия всяка година. Със 70% покритие на газовия си пазар Хърватия нямаше нужда от допълнителен внос. Страната беше възпрепятствана да преследва алтернативен маршрут за доставка на газ, поддържан от САЩ и ЕС през пристанището на Крък, което би могло да подкопае енергийната експанзия на Русия в Европа.

Самият спасителен пакет за Agrokor беше обсипан с обвинения за корупция. Според опозиционните партии висшите служители на кабинета са „предвидили“ финансовите нередности на компанията и предварително са уредили спасителните мерки, за да предизвикат изгодни плащания на техните бизнес приятели при корупционни консултантски сделки.

Правителството отрича неправомерните действия, но според проучване на Института за публични финанси в Загреб, финансирано от Европейската комисия (ЕК), Хърватия е „плодородна почва за корупцията“ поради „хронично неефективната и корумпирана правна система“. Тази корупция несъмнено овластява Путин по други начини.

Целия анализ четете на Investor.bg.