Здравеопазването убива пациенти в най-корумпирания регион в Европа

Вече борейки се с рак на панкреаса, изпитанието, пред което бе поставен пациент в една от най-добрите румънски болници, беше напът да стане невъобразимо по-лошо, пише в анализ Bloomberg.

66-годишна жена с вътрешно кървене беше вкарана в Интензивното отделение и беше подпалена. Искра от електрически скалпел взаимодейства с течност на алкохолна основа, използвана за почистване на тялото й, преди лекарите да започнат да я оперират. Неподготвени, те изгасят пламъците с кофа с вода.

Пациентката, чието име не се съобщава, имала изгаряния, покриващи две пети от кожата ѝ. Тя почина седмица по-късно.

Инцидентът в букурещката болница "Флореаска" беше челна новина в медиите дни наред. Президентът Клаус Йоханис го нарече "катастрофално и неприемливо", обещавайки цялостни реформи.

Но зловещата история не трябва да е изненада: Румъния харчи по-малко за здравеопазване, отколкото всяка друга държава-членка на Европейския съюз, има най-високата смъртност от лечими заболявания, продължителността на живота за страната е сред най-ниските за блока. Правителството е изградило една нова болница за три десетилетия.

Ситуацията, причинена от недостатъчно финансиране и широко разпространена корупция, намира отзвук извън границите на страната. Медицинската помощ, която е недостатъчна за страната, чието население е 20 милиона, кара хиляди да се придвижват на Запад всяка година. Около 5 милиона румънци сега живеят на друго място.

Липсата на инвестиции от държавата във финансираната от данъкоплатците система се простира десетилетия назад и обхваща целия политически спектър. Парите, които са давани, често са били изразходвани неефективно или присвоявани.

Румъния е на вторo място в годишния доклад за възприятия на корупцията на Transparency International  в ЕС- тя е втората най-корумпираната страна след България. Примери за това са често срещани в здравната индустрия.

В един от тях прокуратурата установи, че хипербарна камера за лечение на изгаряния е закупена от управители на болница в Букурещ на цена, седем пъти по-голяма. Когато дойде време за използване на оборудването - след пожар в нощен клуб през 2015 г. - се оказа, че е подходящо само за процедури против стареене.

64 души загинаха при пожара, много от които можеха да бъдат спасени, ако бяха получили подходяща медицинска помощ. Няколко късметлии са оцелели заради лечение в чужбина.

В други болници е установено, че доставчик на оборудване е застрашил милиони животи като е продавал разредени и фалшиви дезинфектанти, които позволяват разпространението на бактерии. Директорът му беше осъден на затвор, а собственикът се самоуби.

„Румънската здравна система е като торба, която е не само почти празна, но и пълна с дупки“, казва Влад Миксич, здравен експерт и лекар, който е член на борда на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа.

Докато заплатите на персонала в болниците са увеличавани многократно, лекарите и медицинските сестри напускат страната в търсене на работни места в по-богатите западноевропейски държави. Това засилва недостигът на лекари, който засяга цялата източноевропейска част на континента.

През 2018 г. Европейската комисия установи, че Румъния е източник на почти половината от всички здравни работници в ЕС. Италия е тяхната топ дестинация.

"Лекарите не заминават заради заплатите", каза в радио интервю Лора Зарафин, спешен лекар в букурещката болница Колентина. "Много млади лекари напускат, защото са отвратени от системата", казва тя. 

Някои румънци взеха нещата в свои ръце.

Докоснати от случая с тийнейджър с левкемия, който не можа да събере 150 000 евро (165 000 долара), необходими за лечение в чужбина, за да спаси живота си, Кармен Ускату и Оана Джорджиу, съседи в блок в Букурещ, започнаха да събират средства, за да се помогне на други деца.

Години наред те помагаха за обновяването на болничните заведения, внасяха онкологични лекарства и даряваха книги и телевизори на пациенти.

Благотворителната организация на асоциацията „Дай живот“ събра пари от 300 000 души и 4000 компании за изграждане на детско раково отделение за 26 милиона евро в съществуваща държавна болница в столицата.

„Искахме да направим нещо повече от просто да дарим малко пари“, каза Ускату в интервю. „Не можем да изпратим всички в чужбина за лечение. Тук трябва да създадем условията", споделя тя.

„Гражданите осъзнаха, че трябва да направим нещо, за да накараме лидерите ни да реагират“, казаха Ускату и Джорджиу и добавят: „Може да има светлина в края на тунела, защото риториката на новото правителство предполага, че иска да се включи.“

Властите търсят помощ от ЕС за изграждането на регионални болници. Но години на прахосване на публични средства остави огромна дупка в бюджета.

Дори когато президентът и правителството работят в хармония - рядкост в румънската политика - е трудно да се разбере откъде може да дойде допълнително финансиране.

Засега румънците искат виновните за смъртта на онкоболния да понесат отговорност.

Емануел Унгуряну, депутат от Съюз "Спаси Румъния" (USR) и член на комисия, която разследва корупцията, и която за пръв път разкри инцидента, осветли множество случаи, подчертавайки недостатъците на системата. Той разкри болници, които са в колапс, страдащи от недостиг на лекарства и лекари, които наемат роднини без основно медицинско обучение.

Но ужасяващата смърт на онкоболния е това, което го е разстроило най-много.

„Като пациент усещам, че не съм в безопасност - откривате и че в тази страна трябва да сте пожароустойчиви“, каза той в интервю и добавя: „Системата е изгнила до кокал.“

Румъния харчи най-малко пари за здравеопазване в ЕС. Графика: Bloomberg