Средиземноморието отново е море от политически проблеми

Конкуриращите се интереси на Русия, Турция и САЩ поставят Кипър в центъра на геополитическо напрежение

08:29 | 27 януари 2020
Руският президент Владимир Путин и турският му колега Реджеп Ердоган. Снимка: Kerem Uzel
Руският президент Владимир Путин и турският му колега Реджеп Ердоган. Снимка: Kerem Uzel

Обещанието на президента на Турция Реджеп Ердоган да изпрати войски в Либия за укрепване на подкрепяното от Обществото на обединените нации правителство нарушава деликатния баланс на силите в Източното Средиземноморие на фона на амбициите на страните около привлекателните въглеводородни ресурси във водите около остров Кипър, пише Bloomberg в свой анализ.

Морското споразумение, подписано през ноември с администрацията на либийския премиер Файез ал Сарадж, насърчи Турция да поиска права върху части от морското дъно, които Атина твърди, че принадлежат на Гърция.

Твърдението на Ердоган от миналата седмица, че той ще започне да издава лицензи за проучвания в оспорваните води на базата на новата морска граница увеличи напрежението до нови нива, рискувайки последователни ескалации във вече турболентен регион, чиято история е свързана с намеса на САЩ, Русия и от скоро Китай.

Сделка между Либия и Турция доведе до напрежение в региона на Източното Средиземноморие. Графика: Bloomberg 

Ердоган заяви, че Турция се стреми да се превърне в глобален енергиен хъб и „никога не е търсила регионално напрежение“. То обаче е факт независимо от това.

Египет, който притежава най-големите открити запаси от газ в Източното Средиземноморие, предупреди за „последствия“ срещу всякакви мерки, които нарушават суверенните права на Кипър върху неговите ресурси и „застрашават сигурността и стабилността“ в региона.

Кипър, разделен през 1974 г., като северната му част е призната за отделна държава само от Турция, продължава: „Турция се превръща в пиратска държава в Източното Средиземноморие“, заяви външното министерство на страната в края на миналата седмица.

Кипър е подкрепен от Египет, Обединените арабски емирства и Франция в конфликта си с Турция, твърди високопоставен правителствен служител в страната, пожелал да запази анонимност.

В Гърция хората обсъждат дейностите на източната си съседка по улиците, на автобусните спирки, в кафетата, като широко схващане е, че последните мерки на Ердоган са просто друг епизод на дългогодишната линия на провокации. Турция и Гърция, и двете членки на НАТО, бяха близо до военен конфликт през 1996 г. заради двойка необитаеми острови в Беломорието.

Действията на Анкара в регион, който свързва Европа, Африка и Близкия изток идват в момент на изместване на световните сили – докато САЩ ограничават ангажиментите си в него за сметка на Русия. Тази динамика позволява на Ердоган да възстанови предишното влияние на Турция в региона благодарение на мощен съюзник в лицето на руския президент Владимир Путин.

Ердоган посрещна в Истанбул Путин на 8 януари за откриването на проекта „Турски поток“, който ще транспортира природен газ от Русия до Европа през Турция.

Двамата лидери подкрепят опозиционни страни в либийския конфликт, въпреки че сега се опитват да установят мир в страната. 

Турският съюз с Москва вече е доказан чрез покупката на руските системи C-400 на фона на недоволството на САЩ и НАТО. Сега историческите регионални съперничества добавят ново измерение с проекта EastMed, който планира да пренася израелски офшорен газ до Европа, заобикаляйки Турция.

Този месец Гърция подписа споразумение с Израел и Кипър за изграждането на газопровода. Турция отхвърли проекта като „несъгласуван“, а церемонията по подписването в Атина определи като неефективен опит да се отговори на сделката на Анкара с Либия.

Израел, който публично се противопостави на сделката между Турция и Либия, наблюдава събитията с известна загриженост, но все още не е твърде притеснен относно ходовете на Анкара, заяви източник, запознат с мисленето на правителството. По негови думи Турция иска да бъде коридорът за пренос на източносредиземноморски газ до Европа, като въпреки че Израел настоява за газопровода EastMed, неговата икономическа жизнеспособност все още не е доказана.

През декември Конгресът на САЩ прие законодателство за засилване на сътрудничеството си в областта на сигурността и енергетиката в Източното Средиземноморие, включително подкрепа за EastMed. Законодателството възлага на Държавния департамент да докладва за политическите и енергийните цели на Русия в региона и упълномощава САЩ да предоставят помощ за сигурност на Кипър и Гърция.

Тези конкуриращи се интереси поставят Кипър в епицентъра на геополитическо напрежение.

Островът като цяло се стреми към добри отношения както с Изтока, така и със Запада. Като бивша британска колония, Кипър разполага с Кралски военовъздушни сили, използвани и от американските части. Банките му отдавна са убежище за руски пари, а Путин помогна на острова по време на финансовата му криза. Визитата на руския външен министър Сергей Лавров в Кипър ще бъде през март, като американският му колега Майк Помпейо също ще посети острова през пролетта.

Разговорите за обединение на гръцкоговорящия юг и турския север се разпаднаха през 2017 г., така че Кипър остава разделен. Откриването на въглеводороди в кипърските води беше разгледано като ключ за  подновяване на усилията за обединение.

Но след като последните преговори се провалиха, Турция изпрати два сондажни кораба във водите на Кипър и блокира достъпа до зоната, която счита за своя изключителна икономическа зона.

Подкрепата на САЩ е добре дошла, но тя не премахва регионалните проблеми. По-рано този месец гръцкият премиер Кириакос Мицотакис определи като „неприемливи“ провокациите на Турция в рамките на среща с Тръмп в Белия дом.