А. Уилкинсън: Енергийният преход изисква напълно нов тип мислене

В проучване Световният енергиен съвет сравнява политиките на 128 държави, за да определи дали са успели да съчетаят целите за сигурност на доставките, устойчивост и конкурентоспособност

Снимка: pixabay.com Снимка: pixabay.com

Всеки, който някога е бил на енергийна конференция, знае, че този свят все още е доминиран от мъже. Анджела Уилкинсън е изключението в случая. Наскоро британката стана първата жена, оглавила Световния енергиен съвет, основан през 1923 г. и възприет като платформа за компании, институти и правителства. Уилкинсън се счита за експерт по тенденциите в енергийния сектор. Преди това физикът работи в Оксфордския университет, в ОИСР и в енергийната компания Royal Dutch Shell. 

Първа част на интервю на Марлиес Улкен за германското издание Die Zeit, в което Уилкинсън коментира глобални и регионални предизвикателства, свързани с енергийния преход.

Г-жо Уилкинсън, процесът по енергиен преход в Германия е затруднен. Познавате енергийните политики на почти 100 страни. Къде е намира Германия спрямо тях?

- Важно е посоката да е правилна, както и начинът, по който говорим за промените, да претърпи развитие. В проучване Световният енергиен съвет сравнява политиките на 128 държави, за да определи дали са успели да съчетаят трите цели за сигурност на доставките, устойчивост и конкурентоспособност. Германия е сред първите десет от 128 страни по различни показатели. Разширяването на възобновяемите енергийни източници през последните десет години със сигурност допринесе за този резултат. Сигурността на доставките е много висока в сравнение с други държави. Критиките ми са по повод конкурентоспособността: потребителите в Германия плащат сравнително високи цени на енергията.

Въпреки това Германия не е постигнала самоналожените си климатични цели за 2020 г. Защо?

- Би трябвало срамуваме, ако сега отпишем Германия, понеже тя не изпълнява напълно целите си за 2020 г. Разбира се, този проект е комплексен и амбициозен: постепенно изключване на ядрената енергия и радикално преминаване към възобновяеми енергийни източници - и всичко това изключително бързо.

Но това ли са всички сериозни планове?

- Всъщност можете да видите, че обикновено правителствата затягат целите си, когато не успеят да ги постигнат. Но някои държави нямат толкова амбициозни планове. Те смятат, че не могат да си го позволят и така или иначе не биха постигнали подобни стремежи.

Защо германският енергиен преход е толкова труден?

- Не става въпрос само за декарбонизация, а и за сигурност на доставките и устойчивост, съчетани с индустриална политика. Говорим и за свързаност между секторите - и честно казано: никога не сме организирали нещо подобно в световен мащаб. Имаме 250 години индустриализация зад гърба си - и досега правителствата са приквикнали да разделят всички проблеми по отделни пакети и специфики. Но сега трябва да променим цялата система. А това изисква напълно нов начин на мислене. Трудно е за политиците. Те обичат да мислят в нюансите на „постигнато - непостигнато“, или „за защита на климата - срещу опазването на климата“. Но това бинарно мислене вече не работи.

Последни новини
Още от Новини от света