Култът на Европа към политическата личност

В днешния политически пейзаж партиите често служат само за отправна точка на личностите, които ги ръководят

Британският премиер Борис Джонсън и френският президент Еманюел Макрон. Снимка: Jeanne Frank/Bloomberg Британският премиер Борис Джонсън и френският президент Еманюел Макрон. Снимка: Jeanne Frank/Bloomberg

Един от множеството важни уроци за съвременната европейска политика, които могат да бъдат извлечени след победата на Борис Джонсън на изборите във Великобритания, е, че личността има водещо значение, пише Politico.

Въпреки че предизборната кампания във Великобритания не успя да разсее съмненията за продължаващото дълбоко разделение в страната по отношение на Brexit, повечето британци изглежда са единни, че заради всичките му шеги (или може би въпреки тях) те одобряват Джонсън. Анкетите преди изборите показваха последователно, че министърът е по-харесван от лидера на опозиционната Лейбъристка партия Джереми Корбин сред британците.

Разбира се, вежливостта винаги е била фактор за избора на гласоподавателите. В миналото обаче харизматичните европейски политици (поне демократичните такива) бяха преди всичко представители на даден идеал, политическа програма и най-вече поддръжници на разбиранията на партията.С други думи те заставаха зад повече от един въпрос, било то Brexit или противопоставяне на миграцията. Такива са например Маргарет Тачър, Франсоа Митеран, Хелмут Кол или Вили Бранд.

В днешния политически пейзаж, където идеологията и принципите са изместени от прагматизма и суровия опортюнизъм, партиите често служат само за отпрвна точка на личностите, които ги ръководят.

„Причината за подобни тенденции е институционалният упадък на старите европейски политически партии“, посочва германски политически анализатор.

Неуспехът на традиционните европейски партии ефективно да адресират опасенията на избирателите по теми като глобализацията, технологиите и миграцията създадоха възможности за навлизане на нови тенденции. Европейските политици, които бързо се изстреляха към политическата сцена, побързаха да се възползват от това. Част от тях, включително британският премиер Борис Джонсън и австрийският канцлер Себастиан Курц, представиха себе си като иноватори, готови да променят статуквото. Франският президент Еманюел Макрон пък изостави Френската социалистическа партия, а бившият италиански вицепремиер Матео Салвини превърна „Лига“ в национална сила.

Вместо изградена върху ценности, тяхната политика е ръководена от фокуса върху групи, изследвания и социални медии. В повечето случаи те заемат ясна позиция по един конкретен въпрос, подобно на Курц и Салвини за миграцията или Джонсън за Brexit.

Още по темата

В продължение на десетилетия европейските системни партии функционираха като едни от най-големите и успешни компании, наемайки най-добрите служители и предлагайки ги по-късно за висши позиции. В повечето случаи поемането на ръководната функция в дадено правителство беше кулминацията на десетилетия политическа кариера. Това обаче вече не е така.

Големият въпрос е докъде управляваната от личности политика ще доведе Европа.

„Личностите, управляващи европейската политика, може да са като фойерверки, които горят много ярко и след това угасват“, смята Робин Ниблет, директор на Chatham House.

Въпреки че следвоенна Европа е виждала политици да се издигат на власт с комбинация от ярки обещания и харизма (например Силвио Берлускони), никога до момента не е имало толкова голяма концентрация от тях, особено в зрелите западни демокрации.

Някои анализатори се опасяват, че ако разпадащите се политически структури не бъдат заменени с нещо ново, политическият пейзаж в Европа би могъл да заприлича на този в Латинска Америка - регион, затънал в проблеми заради популисти и корумпирани политици, чиито ангажимент към демокрацията в най-добрия случай е мимолетен.

Тази тенденция вече е навлязла в части от Централна и Източна Европа - от Унгария на Виктор Орбан, с нейната „нелиберална демокрация“, до Чехия, България и Румъния.

 

Последни новини
Още от Новини от света