Търговската война няма да бъде спечелена или загубeна от Тръмп

Китай губи дял от външните пазари от преди началото на конфликта със САЩ

09:33 | 30 ноември 2019
Снимка: Qilai Shen/Bloomberg
Снимка: Qilai Shen/Bloomberg

Напрежението между САЩ и Китай може би няма толкова голямо значение за глобалната търговия, колкото някои инвеститори смятат, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

Разговорите за търговската война между Вашингтон и Пекин доминират във вестникарските заглавия, на пазарите и сред бизнеса през последните 18 месеца. Това, което ескалацията на митата показа ясно обаче, е колко всъщност е трудно за една страна, колкото и влиятелна да е тя като САЩ, да трансформира глобалната търговия сама.

Китай започна да губи дял от външните пазари (по отношение на износа) още преди търговската война и все още продължава да го прави със сравнително същия темп. Делът на САЩ на външните пазари, след дълъг спад в началото на 21 век, се стабилизира на около 9% в ранните посткризисни години. Когато президентът Доналд Тръмп започна да налага мита върху китайския внос в началото на 2018 г., делът на страната се сви до 8,7% по данни на Международния валутен фонд. През второто тримесечие на 2019 г. делът на САЩ все още е 8,7.

Тази привидна стабилност обаче крие големи промени в двустранните търговски потоци. В началото на 2018 г. например САЩ внасяха много повече от Китай, отколкото днес, но значително по-малко от Мексико или Югоизточна Азия.

Дяловете на Китай, САЩ и Япония в глобалния износ. Графика: The Wall Street Journal 

Междувременно Китай претърпя значителни щети от американските мита, като много от тях обаче бяха преодолени благодарение на постоянния ръст в износа към Югоизточна Азия и Тайван. Китайският износ към САЩ намалява с 19 млрд. долара през третото тримесечие на 2019 г. спрямо същия период година по-рано, но се увеличава с почти 17 млрд. долара към Европа и Източна Азия. Общият спад на китайския износ е сериозен, но не катастрофален – 2 млрд. долара, сочат ревизиранни данни.

Всичко това всъщност показва колко зависими са търговските потоци от фактори отвъд митата, основно лихвените проценти и дългосрочните показатели като демография и способност за иновации.

Китайският дял в глобалния износ достигна връх от около 15% през 2015 г., като оттогава се понижава. Към момента той е на ниво от около 13%. За същия период останалата част от света, с изключение на САЩ, е увеличила дела си с около 3 процентни пункта.

Не е изцяло ясно какво диктува тези тенденции, но част от тях се дължи вероятно на загубата на конкурентоспособност на Китай по отношение на ниската производствена стойност. Населението на трудоспособна възраст в страната достигна своя връх през 2013 г., като в същото време влошаващата се среда за частния капитал през последните години се отразява на инвестициите в производство.

Проблемите на Китай по отношение на върховенството на закона и неефективната финансова система все още създават сериозни предизвикателства за амбициите на страната да премине към високотехнологично производство.

Голямата обезценка на японската валута от края на 2012 г. може би също изигра роля. Делът на Япония в глобалния износ намаляваше в края на 90-те години на миналия век и в началото на 21. век, но след това започна да се стабилизира.

Вероятно търговското напрежение между САЩ и Китай ще продължи, каквото и да се случи със сделката между китайския президент Си Дзинпин и американския му колега Доналд Тръмп. Това, от което зависи съдбата на китайската търговска империя, може би по-скоро е свързано с политическите решения в страната, които трябва да преодолеят структурни икономически проблеми в страната. Най-вероятно същото е валидно и за САЩ.