Германия трябва да натисне спирачките на Макрон на военния фронт

Пропастта между Берлин и Париж се увеличава

Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел. Снимка: Dario Pignatelli/Bloomberg Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел. Снимка: Dario Pignatelli/Bloomberg

След като германските лидери отговориха на провокативните коментари на френския президент Еманюел Макрон относно бъдещето на НАТО, между Германия и Франция се появи необичайно голям публичен разрив. В основата му са лидерските амбиции на Париж, срещу които Берлин се противопоставя, без сам да има желанието да ръководи, пише Леонид Бершидски в коментар за Bloomberg.

„Ние искаме силна и суверенна Европа“, написа външният министър на Германия Хайко Маас в статия за Der Spiegel в края на миналата седмица. „Но се нуждаем от нея като част от НАТО, а не като заместител“, добави той.

Това не означава, че Маас държи на запазването на Алианса въпреки липсата на интерес у американския президент Доналд Тръмп единствено поради факта, че Европа днес не може да се защити без САЩ. Министърът настоя, че „дори един ден Европа да е способна да се справи сама със собствената си сигурност, все още трябва да иска НАТО“.

Маас отговори директно на настояванията на Макрон за подобряване на отношенията с Русия на фона на проблемите на Алианса. По негови думи „Германия няма да толерира никакви специални договорки, нито по отношение на Москва, нито по отношение на каквито и да било други въпроси“, защото това засяга сигурността на Полша и прибалтийските държави.

Това са силни изявления, особено от Маас. Той е член на Социалдемократическата партия, която е по-малко ориентирана към САЩ и повече подкрепя НАТО в сравнение с по-малкия партньор в управляващата коалиция на Германия – Християндемократическия съюз на канцлера Ангела Меркел. Още повече, че по повечето позиции на Маас, германското правителство изглежда единно. Меркел също критикува визията на Макрон по-остро, отколкото всеки друг въпрос, след избирането му през 2017 г. „Трябва да сближим европейските партньори в НАТО“, заяви канцлерът преди дни.

Това разбиране е тотално различно от визията на Макрон. Според него проектът за единна европейска отбрана се отнася до стратегическия суверенитет. За германските политици той по-скоро цели да хармонизира отбранителната промишленост на европейските държави, намалявайки броя на различните отбранителни системи, използвани от страните членки на Европейския съюз, и централизирайки разработването на нови оръжия, включително военни самолети и танкове.

Още по темата

Германската визия е в съответствие с Концепцията за рамковите страни, приета от НАТО през 2014 г - механизъм за доброволно сътрудничество в областта на отбраната, изграден около проекти на конкретни държави. Според тази концепция почти всички проекти за сътрудничество, дори и тези, които включват страни, които не са членки на НАТО като Швеция и Финландия, могат да се провеждат под шапката на Алианса.

Тъй като НАТО предоставя толкова гъвкава платформа, често не е очевидно защо са необходими други програми за сътрудничество в областта на отбраната. НАТО и ЕС се съгласиха да координират своите дейности, като от докладите за напредък е видно, че тези усилия създават много дублираща се бюрократична работа.

От френска гледна точка обаче НАТО не е най-добрата платформа за съвместни програми за възглане на обществени поръчки, защото извън Алианса европейците могат да преодолеят конкуренцията на САЩ. Включването на НАТО означава също признание към Щатите като лидер на организацията. Франция обаче, като страна с най-силна армия в ЕС, също обича да упражнява лидерство. Това може би е и най-доброто обяснение на Европейска инициатива за намеса на Макрон, опит за координиране на стратегическото мислене на европейските страни, което дори не е част от сътрудничеството на ЕС в областта на отбраната.

Още по темата

Германия няма военните амбиции на Франция

Тя има ниски разходи за отбрана, защото по-високите харчове в тази насока са политически непопулярни. Военната готовност на страната е постоянно под въпрос на фона на цялата историческа тежест, която лежи на плещите на германските лидери. Берлин вижда функцията си в поддържането на европейската сигурност по по-различен начин от този на Макрон.

„Германия трябва да играе централна, посредническа и балансирана роля в Европа спрямо САЩ“, посочва още Маас. 

Да си посредник обаче не е същото като да си лидер. Амбициозната, компромисно настроена Германия няма да се конкурира с нахалната Франция на Макрон, като това ще засегне визията за сигурност на френския лидер, която се опитва да провокира САЩ с говорене за стратегическа автономност или флирт с Русия. Германия ще осигури скучна алтернатива, което вероятно е най-добрият изход: Всяка машина, в която Макрон въвежда спортния двигател, се нуждае от произведени в Германия спирачки. 

Последни новини
Още от Новини от света