Демокрацията се вдига на протест, а не е в отстъпление

Причините за недоволството на хората по целия свят са различни

Снимка:  Luis Enrique Ascui/Bloomberg Снимка: Luis Enrique Ascui/Bloomberg

По целия свят, от Хонконг до Еквадор и от Судан до Ирак, гневни протестиращи пълнят градските улици и площади, сблъскват се с полицията, разбиват магазини и горят гуми. Техният лидер не е ясен. Дори в безнадеждно сектантския Ливан, демонтрантите изглеждат яростно обединени срещу своите управляващи. Те искат отстраняване на лидерите на Судан, Алжир и Ливан, пише в коментар за Bloomberg Панкай Мишра.

Причините за недоволството на хората са различни. Обществената ярост се разбуни в Ливан от предложения данък върху разговорите в WhatsApp, а в Чили - от повишаването на цените за билета на метрото. Трайното неравенство стана все по-нетърпимо във всички тези страни, особено сред безработните и работещите на непълно работно време, на фона на глобалното икономическо забавяне.

Ако е трудно да се определи обща причина, довела до едновременните протести, то е възможно разсейването на поне един мит. Вълненията не са избухнали, защото демокрацията е в застой, както предположи New York Times миналата седмица. 

От подобни оценки не става ясно, че демокрацията преди всичко е социално отношение, потенциално революционно искане за равенство и достойнство - това, което с настъпването на 20 век сложи край на хилядолетното управление на кралските фамилии и наличието на феодална класа на Запад.

Алексис де Токвил, най-острият критик на демокрацията, пророкува, че такава ще бъде съдбата на всички общества, независимо колко йерархични са били те. 

Още по темата

Всъщност европейската буржоазия и богаташите на 19 век вложиха твърде много енергия в опитите си да контролират демокрацията, както и обикновените хора и най-вече индустриалните работнически класи и жените.

Но едно политическо сътресение идва след друго, и както пише Токвил, хората в демократичната епоха „имат пламенна, неутолима, вечна, непобедима страст“ към равенството и „ще търпят бедността, поробителството, варварството, но няма да търпят аристокрацията”. Тази нетърпимост отново е очевидна в яростните бунтове по целия свят днес. Това е още по-силно прояваващо се в постколониалния свят, като от времето на Арабската пролет ставаме свидетели на едни от най-големите бунтове.

Социалната йерархия започна да се разрушава по-бързо от 90-те години насам, с по-широка политизация и растеж на грамотността, каналите за сателитна телевизия и цифровите медии. Масовите улични протести срещу корумпирания управляващ елит в Индия през 2011 г. бяха първият знак, че индийското общество и политика ще бъдат коренно трансформирани.

Всъщност протестите поставиха началото на Нарендра Моди, който се издигна на власт, като осъди подкупните и неумели династии и заяви, че представлява своите жертви. По същия начин масовите социални вълнения заради повишаването на цената на билета за градския транспорт в Бразилия проправиха пътя за Жаир Болсонаро, превръщайки го в президент на страната.

Няма гаранция, че настоящите протести срещу управляващите елити няма да дадат възможност за изява на демагогите. В края на 19 век крайнодесните и антисемитските движения също отклониха вниманието от търсенето на демокрация, маргинализирайки левите и либералните партии.

Практическото предизвикателство, както и досега, е в това как да направим масовата демокрация съвместима с личната свобода - как да намерим политически и икономически институции, способни да разгърнат огромната енергия на социална мобилизация за по-голямо благо.

Междувременно трябва да се противопоставим на заключението, че демокрацията е в упадък. Защото, ако демокрацията означава управление на народа и търсене на социално равенство, тогава сме свидетели на неговия разцвет в най-населените части на света.

 

Последни новини
Още от Новини от света