Какво е универсалният базов доход и възможно ли е въвеждането му?

Поддръжниците на идеята я приемат като краен израз на това, което развитите икономики могат да постигнат

Снимка: Michele Limina/Bloomberg via Getty Images Снимка: Michele Limina/Bloomberg via Getty Images

Трябва ли правителствата да гарантират безусловен месечен доход на всеки гражданин? Или добре платена работа с включени социални придобивки? Тези идеи са част от глобален дебат относно това дали и доколко трябва да се укрепи мрежата за социална сигурност, за да се компенсира разширяващото се неравенство и да се потуши увеличаващото се безпокойство заради безработицата, която автоматизацията може да причини, пише Bloomberg.

Докато програмите, осигуряващи работни места, са сред най-големите мерки на развиващите се страни срещу бедността, идеята за универсален базов доход все повече привлича интереса на Европа, Северна Америка и Африка.

Ситуацията в момента

Някой от най-големите поддръжници на универсалния базов доход могат да бъдат открити в Силициевата долина, където технологичните милиардери като Марк Зукърбърг и Илон Мъск го възприемат като решение на потенциално големите загуби на работни места заради автономните автомобили, роботите и други форми на автоматизация.

Google например подкрепя базирана в Ню Йорк неправителствена организация, която осигурява на 5 хил. кенийци гарантиран доход от около 75 цента на ден в рамките на 12 години, като целта е да се тества, наред с други неща, как това влияе на безработицата, храненето и психичното здраве.

Един от най-големите експерименти в тази насока е планиран за индийския град Сиким, където управляващата партия заяви, че ще осигури базов доход на всеки от 610-те хиляди граждани до 2022 г. Индийското правителство вече гарантира на работещите в селското стопанство до 100 дни годишно платена заетост.

Някои американски законодатели са готови да се включат. Планът на либералите, известен като Зелената нова сделка, предвижда гаранции за всички американци за „работа със заплата, достатъчна за издръжка на семейство“.

Как обаче ще се плати за това?

Някои поддръжници на плана разчитат на Модерната парична теория - неконвенционална доктрина, според която правителствата могат да си позволят далеч по-голям бюджетен дефицит, от този, който икономистите обикновено приемат, докато инфлацията остане ниска.

В кампанията си за президентските избори сенатор Бърни Сандърс предложи да се използват средства от държавния бюджет, за да се гарантира, че всеки, който иска работа, ще може да получава по поне 15 долара на час плюс социални придобивки.

Предприемчът Андрю Янг базира кампанията си за номинацията на Демократическата партия на план, според който всеки възрастен американец да получава по 12 хил. долара годишно.

Не всеки обаче е поддръжник на идеята

През 2016 г. гласоподавателите в Швеция шумно отказаха предложението всеки възрастен швейцарски гражданин да получава по 2,5 хил. франка на месец, след като правителството предупреди, че това ще доведе до увеличение на данъците и ще предизвика недостиг на квалифицирани кадри, които ще напуснат страната.

Хилари Клинтън, кандидатът на демократите за президент на САЩ през 2016 г., разкри след загубата си, че е обмисляла да направи универсалния базов доход централна част от икономическия си план, но се е отказала заради разходите.

Какво може да замени базовия доход? Графика: Bloomberg

От къде идва идеята?

Идеята за гарантиран от правителството минимален доход датира от векове назад, като някои твърдят, че оригиналната ѝ версия е на философите хуманисти от 16-ти век.

Британският философ и нобелов лауреат Бъртранд Ръсел е един от най-ранните защитници на идеята от 20-ти век, като базовият доход е дебатиран и отхвърлен през 1920 г. на конференция на Лейбъристката партия.

През 60-те години на миналия век дискусията по темата се разраства и в САЩ, където президентът Ричард Никсън предлага минимален доход на семействата под формата на отрицателен данък върху доходите. Тази идея не е одобрена от Конгреса, но води до приемането на данъчен кредит, който подкрепя доходите на работещите бедни.

Към момента САЩ имат повече от 80 програми срещу ниските доходи. По отношение на гарантираната работа Америка вече има примера на президента Франклин Рузвелт, чиято администрация нае няколко милиона служители в строителството и изкуството по време на Голямата депресия.

Аргументите

Много привърженици на базовия доход застават зад идеята като краен израз на това, което развитите икономики могат да постигнат – намаляване на бедността и неравенството, насърчаване на труда и предприемачеството и може би дори да направи хората малко по-здрави и щастливи.

Два въпроса обаче биха били ключови за която и да е програма – какъв да бъде размерът на дохода и какво ще се случи със съществуващите програми, който са фокусирани върху най-нуждаещите се.

За да спечели подкрепа в САЩ програма, гарантираща базов доход, ще трябва да замени, а не само да допълни, десетките програми за социално подпомагане, които струват на американските данъкоплатци около 1 трлн. долара годишно.

На теория политическите десни и леви може да са способни да се обединят около идеята, гарантираща базов доход, но не толкова висок, че да обезкуражи хората да търсят работа или да изисква увеличение на данъците.

Вместо това обаче някои демократи в САЩ биха предпочели да се фокусират повече върху по-практичните приоритети, като например повишаването на минималното заплащане на 15 долара на час и платен семеен отпуск.

Последни новини
Още от Новини от света