Русия е готова да плаща, за да привлече търговски кораби в Арктика

Целта е Северният морски път да се превърне в пълноценен търговски маршрут

Ледоразбивачите са важна част от полярното корабоплаване. Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg Ледоразбивачите са важна част от полярното корабоплаване. Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

Русия иска да направи арктическите си води по-атрактивни за корабоплаване от Суецкия канал и е готова да компенсира потенциалните рискове, за да направи това действителност. Президентът Владимир Путин е направил развитието на Арктика един от първостепенните дългосрочни приоритети на Русия. Големи проекти за износ на втечнен природен газ през Северния морски път вече са привлекли инвеститори отвъд Полярния кръг. Но корабособствениците и спедиторите на други товари остават скептични да заменят Суецкия канал с Арктика. Причината за това са множеството рискове, пише Bloomberg.

За да достави товар през Северния морски път, корабната компания трябва да има кораб с усилен корпус, сертифициран за плаване сред ледове, или направо ледоразбивач. Друга спирачка пред арктическото корабоплаване са високите цени на застраховките, на практика двойни в сравнение с преминаване през Суецкия канал, според руския зам.-министър за развитието на Далечния изток и Арктика Александър Крутиков.

Неговото ведомство, заедно с руския тинк-танк (изследователски тръст) Сколково, работи по проект да създаде държавна компания, която да оперира флот от контейнеровози. Компанията ще покрива и компенсира всички рискове от транспорта на международни товари през ледените води на Арктика, включително и евентуални забавяния в доставките и по-големи застрахователни премии. „Държавата плаща за по-високия „арктически риск“ и корабособствениците покриват останалите разходи по транспорта“, казва в интервю Крутиков. „Резултатът трябва да е по-ниска цена за корабните компании отколкото през Суецкия канал, поне на първия етап“, допълва той.

Ако идеята се приложи, държавната руска корабна компания ще е отговорна за превоза на товари на разстояние над 3000 морски мили (около 5000 километра) през Северния морски път между Баренцово море при Норвегия и Беринговия проток при Аляска. Корабите от европейски и азиатски пристанища могат да докарват товари до Мурманск в Баренцово море и съответно до Камчатка в Далечния изток, откъдето те ще бъдат поемани от руски оператор. „Това съществено ще намали цената, доколкото чуждите компании няма да се нуждаят от арктически клас кораби“ посочва Крутиков.

Руският корабен оператор би трябвало да работи с чуждите спедитори поне десетилетие, „в противен случай никой няма да ползва“ Северния морски път, казва още руският представител. „В някакъв момент компаниите ще свикнат с удобствата на този маршрут и инфраструктурата му, ще станат по-заинтересувани в използването му и тогава ние можем да спрем да покриваме рисковете и да го направим изцяло комерсиален“, добавя той.

Цената за превоз на стандартен 20-футов контейнер през Северния път е около 36% по-висока от тази през Суецкия канал, според презентация Туомас Кииски от Университета в Турку, Финландия. Изчисленията му са на база свръх-голям контейнеровоз по маршрута Ротердам, Нидерландия – Йокохама, Япония през Суецкия канал и значително по-малък кораб тип Панамакс (способен да премине през Панамския канал), който прави същото пътуване през Северния ледовит океан.

Тези изчисления са опростени, доколкото актуално сравнение би било по-трудно „заради липсата на много активно търговско корабоплаване по Северния морски път“ посочва Кииски в е-мейл до Bloomberg. “Липсват основните параметри на една редовна контейнерна линия – целогодишно използване, фиксирани срокове, спазване на графика, мрежа от междинни пристанища и икономия от мащаба“ пояснява той защо изчисленията му са само приблизителни.

Ако корабоплаването през Северния ледовит океан е възможно през 225 дни годишно, може да е икономически оправдано да се използва Арктика през този период и Суецкия канал през зимата, се казва в изследване от 2014 г. на Университета в Киото, Япония.

Днес, международните товари са само малка част от целия товарооборот на Северния морски път. Основната част от превозените 20.2 милиона тона са втечнен природен газ и суров нефт. Русия си е поставила за цел товарооборота да нарасне до 80 милиона тона през 2024 г.

Още по темата

За да постигне тези цели, руското правителство ще трябва да се справи с изключително тежки природни условия. В момента, навигацията в Арктика е възможна максимум 120 дни годишно (4 месеца). В останалите осем месеца океанът е замръзнал и покрит с дебел слой лед, а температурите падат до -40 градуса по Целзий. Това изисква скъпи ледоразбивачи, които отново не гарантират сигурност на доставките, доколкото силните ветрове могат да докарат нови ледени маси по маршрутите за корабоплаване.

„Задачата е да направим Северния морски път безопасен и икономически изгоден за спедиторите, атрактивен като качество и цена“ каза руският президент Путин по време на Международен арктически форум през април. Русия възнамерява да осигури целогодишно корабоплаване в Северния ледовит океан до 2030 г., според правителствена програма за развитие на Арктика. Тези планове могат да бъдат подпомогнати и от климатичните изменения, които водят в последните години до все по-изтъняващ лед в полярните области.

Независимо от това, как ще се развие проектът с руски контейнерен оператор в Арктика, цялостното развитие на Северния морски път е „проект, който ще се развива в следващите сто години“, казва зам.-министър Александър Крутиков, който е на 32 години.

Последни новини
Още от Новини от света