Защо Макрон е прав за Brexit?

Подходът на Париж има за цел да поддържа напрежението върху Лондон

Френският президент Еманюел Макрон Френският президент Еманюел Макрон

През март 2017 г., когато Великобритания се подготвяше да уведоми Европейския съюз за намерението си да го напусне, френският вестник Либерасион пусна на челна страница снимка на един от гвардейците пред Бъкингам със заглавие: „Brexit: Вече ни липсвате!“ Отдолу пък беше написано „Или не“, пише Лионел Лорен за Bloomberg.

Това в достатъчна степен резюмира френското отношение към напускащата Великобритания. Щастие да се отърват от упорита пречка пред тясната европейска интеграция, но и предпазливи в отблъскването на голям партньор в двустранната търговия, финанските, отбраната и сигурността, което уврежда френската и европейската икономика като цяло.

Тази двойнственост се прояви отново през изминалата седмица, когато президентът Еманюел Макрон се противопостави на удължаването на срока за Brexit за трети път тази година. Той вероятно не е готов да изхвърли англичаните зад борда, но може ясно да се види, че търпението му се изчерпва.

Макар и да не е публично изразено, разликата в подхода на франзуците и останалите европейци е осезаема. Там, където повечето членове на блока желаят да дадат на британците повече време, за да се избегне сценарий без сделка, Франция би предпочела по-кратко отлагане от един месец, за да поддържа напрежението върху британските депутати, които трябва да одобрят сделката за Brexit на премиера Борис Джонсън.

Със сигурност Макрон би желал приятелска раздяла с Великобритания, както и ЕС да остане обединен в пътя си напред. Всичко това изглеждаше възможно докато премиерите Джонсън и преди него Тереза Мей договаряха в Брюксел условията за сделка, благодарение и на усилията на Мишел Барние. Но когато тези сделки стигаха до на практика нефункциониращия британски парламент за одобрение, те влизаха в адски цикъл, заплашващ да погълне и самия ЕС.

Още по темата

Борис Джонсън води борба със собствения си парламент и в тази борба Еманюел Макрон изглежда най-добрата му надежда да упражни натиск върху враговете му там – и тези от собствената му партия, и тези, водени от Джереми Корбин. Парадоксът е, че колкото повече време получават британците от ЕС, толкова по-малко действат за да постигнат договор. Кратък едномесечен срок може да ги накара да се забързат, или пък Лейбъристката партия да приеме предсрочни избори. Възможен е и втори референдум под сянката на Brexit без сделка.

Не е ясно колко време Макрон би поддържал това противостояние с Джонсън. Тази игра на ръба не е лесна, ако всички са наясно, че той не иска развод без сделка. Но ролята на лошото ченге изпълнява функцията да накара Великобритания да спре с комфортното чувство наполовина във и наполовина извън ЕС. Опасността за британците е, че в някакъв момент Ес ще се наложи да избира дали гладкото му функциониране си заслужава да се жертва в името на развод със сделка. И тогава Макрон от лошо ченге може да се превърне в екзекутор.

Последни новини
Още от Новини от света