Уби ли Макрон мечтата за разширение на ЕС?

Ветото на френския президент срещу началото на преговорите със Северна Македония и Албания поставя под въпрос бъдещето на Европа

Президентът на Франция Еманюел Макрон. Снимка:Simon Dawson/Bloomberg Президентът на Франция Еманюел Макрон. Снимка:Simon Dawson/Bloomberg

Еманюел Макрон може и да е спечелил президентския си пост с обещанието да победи популизма, но в последните дни много хора на Балканите го наричат „Европейския Тръмп“. Причината за това неласкаво сравнение е отказът на френския президент да подкрепи разширението на Европейския съюз, пише Димитър Бечев, старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ), в коментар за Ал Джазира.

Миналата седмица на среща на върха в Брюксел, Макрон наложи вето на даването на старт на преговорите със Северна Македония и Албания. Френският лидер беше сам в решението си за Македония и подкрепен само от Дания и Холандия за Албания.

Макрон защити решението си, което беше веднага и публично отхвърлено като „историческа грешка“ от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, като се аргументира, че ЕС трябва да се фокусира върху подобряване на вътрешните си отношения и функциониране преди да води преговори с нови членки.

„Това е диспут за визията“, заяви Макрон, като обясни, че правилата за разширяване се нуждаят от реформа.

За френския президент диспутът наистина е относно визията.

Във Франция съществува отколешна традиция да се разглежда Европа като концентрични кръгове, което датира в годините назад до Франсоа Митеран (президент на Франция два мандата в периода 1981-1995 г.) В тази визия, съвсем ясно споделяна от Макрон, източноевропейците са добре дошли да правят бизнес и да партнират с ЕС, но те не принадлежат на „истински европейската“ вътрешна светая светих, към която Париж автоматично се причислява.

В ранните 90 г. на миналия век, изправен пред исканията на поляци, унгарци, чехи и останалите бивши комунистически страни „да се върнат в Европа“, Митеран излезе с план за Европа, в който Франция се намира в ядрото на малък и силно интегриран Западно-европейски съюз, който има само хлабави, базирани на икономиката, връзки със своите източни съседи.

В края на краищата, желанието на Митеран да държи страните от Централна и Източна Европа извън ЕС беше игнорирано от останалите държави, основателки на съюза. Като резултат ЕС се разшири и допусна много от новите членки в еврозоната и в Шенгенското пространство. Последното попълнение беше Хърватска, която преди дни получи и зелена светлина от ЕК за влизане в Шенген.

Британското решение да напуснат ЕС представляваше възможност за Франция да адаптира „плана Митеран“ за 21 век. В поредица от речи Макрон изложи визията си за „Европа на три скорости“ - вътрешен кръг от страните в Еврозоната, втори кръг, който включва сегашните членки на ЕС, обединени от общия пазар и външен трети кръг от страни, „обединени от общи ценности, демократични принципи и икономически свободи“, в който един ден би могъл да включи и Русия и Турция.

Причината, поради която Макрон иска да сложи край на разширяването на ЕС е проста: Той вярва, че то се е провалило. Вместо преуспяващи млади демокрации, които да засилят европейската интеграция, ЕС се бори с Унгария на Орбан и с Полша, която избра популистката Право и справедливост за пореден път.

Така че, що се отнася до Макрон, Северна Македония и Албания ще продължат да стоят в чакалнята на ЕС. Румъния, Унгария и Полша и подобните им трябва да стоят извън еврозоната. Разширяването е мъртво. Да живее ефективния и успешен ЕС, в който Германия е локомотив, а Франция на Макрон е машинист, или стратегически лидер.

Френското „не“ хвърли сянка върху постиженията от последните две години – Северна Македония подписа историческо споразумение с Гърция и договор за добросъседство с България, което отвори пътя и към преговори за членство в НАТО и ЕС. Комисарят Йоханес Хан заяви, че Макрон е увредил имиджа на ЕС като надежден партньор не само в Западните Балкани, но и отвъд тях. Външният министър на Северна Македония Никола Димитров обвини ЕС в нечестност.

Още по темата

Решението на Макрон всъщност отдалечи една твърда про-европейска страна като Северна Македония от пътя и към Брюксел, докато продължава (поне формално) преговорите със Сърбия на Александър Вучич, който все повече дърпа страната си в посока Путинова Русия. Това освен всичко друго е и обидно.

Други анализатори и политици също посочват френските реверанси към Сърбия, особено по време на визитата на Макрон в Белград през миналото лято, която мина изцяло под знака на Първата световна война. Въпросът е, доколко Сърбия е толерирана от Франция и то за сметка на останалите страни в региона, които нямат проблемите на Белград. Управляващите там са директно свързани с режима на Милошевич в миналото и все още използват много от неговия инструментариум в пропагандата спрямо съседите си – Сърбия не признава Косово и поддържа сепаратистките амбиции на Република Сръбска в Босна.

Франция няма лесно да се откаже от обструкциите си, но все още е възможен напредък в процеса на разширяване, макар и със значителни забавяния и компромиси.

Последни новини
Още от Новини от света