Какво би искал Ердоган от Путин?

Списъкът с желания турския президент може да е дълъг

Реджеб Таийп Ердоган и Владимир Путин. Снимка:Andrey Rudakov/Bloomberg Реджеб Таийп Ердоган и Владимир Путин. Снимка:Andrey Rudakov/Bloomberg

Tурският президент Реджеп Тайип Ердоган продължава да атакува. През уикенда той декларира, че Турция ще „смаже“ главите на кюрдските бойци, ако не се оттеглят от зоната за сигурност, която Анкара планира да изгради, до вторник вечерта, когато приключва петдневното прекратяване на огъня. Тогава той се обърна към руския президент Владимир Путин, с когото иска да говори за зоната на сигурност този вторник. Ако няма решение за частите на сирийската армия, разположени в района, заявен от Турция, Анкара ще „наложи собствените си планове", каза Ердоган.

Русия обаче има какво да направи срещу режима в Дамаск и кюрдите. Кремъл бе посредник между сирийските кюрди, които в началото на турската военна операция на 9 октомври след изтеглянето на американските войски от Северна Сирия привикаха сирийската армия на помощ, и режима в Дамаск. Оттогава сирийската армия в Манбидж и Кобане пое контрола над ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили. И двата града се намират извън 120-километровата ивица между Рас Ал-Аин и Тал Абяд, в която нахлу турската армия. Но Турция иска да контролира зона за сигурност, дълга 440 километра, която минава от Манбидж на запад до границата с Ирак на изток и е широка 30 километра.

Турция обаче очевидно разчита на Москва да подкрепи операция „Мирна пролет“. След операциите „Ефратски щит“ и „Маслинова клонка“ това е третата турска офанзива в Северна Сирия от 2016 г. насам. С подкрепата си за Турция Москва постигна няколко цели. Така например кюрдите трябваше да се концентрират първо върху защитата срещу Турция и оставиха оспорвания Алепо на режима. В турската кампания срещу Африн през 2018 г. Русия пусна Турция да нападне кюрдите, така че те първо извикаха сирийския режим за помощ. Сега Москва иска, от една страна, кюрдите да се откажат от стремежа си за автономия, а от друга - Турция да признае сирийския режим. По този начин владетелят Башар ал Асад ще си върне контрола над цяла Сирия до голяма степен - осем години след началото на войната, пише в свой анализ германският FAZ, цитиран от Investor.bg.

За Турция изграждането на зоната за сигурност се фокусира върху три точки. Първата точка, репатрирането на сирийски бежанци, не е в интерес на сирийския режим. Неведнъж владетелят Асад заявяваше, че стабилността в Сирия е възможна само при „хомогенно" население. С това той изключва завръщането на сирийците, които са подкрепяли или са се борили с бунтовниците. В Турция обаче се оказва натиск върху президента Ердоган да върне голяма част от очакваните четири милиона сирийски бежанци в родината им.

Моделът е завръщането след първите две военни операции „Ефратски щит“ и „Маслинова клонка“. Според турското правителство 260 000 бежанци са били заселени в провинция Африн и в района на Джабарабулус. Това е било постигнато постепенно и едва след възстановяването на сигурността и почистването на зоната от мини. Освен това са били върнати само сирийци, дошли от тези райони, така че да няма обмен на население, подчертават правителствените служители. Турция обаче била наясно, че условията на живот и жилища трябва да бъдат достатъчно атрактивни, за да позволят доброволно репатриране.

Още по темата вижте в Investor.bg.

Последни новини
Още от Новини от света