Защо бюджетът на еврозоната се оказа по-малък от този на средноголям европейски град?

Евробюджетът няма много общо с първоначалните идеи на Макрон

Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg

Президентът на Франция Еманюел Макрон си представяше нещата по различен начин: първият общ бюджет на еврозоната трябва да има обем от „няколко“ процентни пункта от общото икономическо представяне на всички страни от валутния блок. Това поне поиска държавният глава малко след грандиозната му изборна победа през май 2017 г.

Две години и половина по-късно финансовите министри всъщност наистина взеха решение за евробюджет в нощта срещу четвъртък. Но той няма много общо с първоначалните идеи на Макрон. Не остана дори името. Бюджетът сега се нарича „Бюджетен инструмент за конвергенция и конкурентоспособност“ (BICC). В Брюксел подигравателно се нарича и „инструментът“, коментира германският в. Handelsblatt, цитиран от investor.bg.

Този бюджет няма да постигне много в сегашния си вид. В следващия седемгодишен финансов период (2021 г. до 2027 г.) Европейската комисия възнамерява да отклони в него само 17 милиарда евро от бюджета на ЕС. Един средноголям европейски град би разполагал с повече пари от целия паричен съюз в общия си бюджет.

Франция всъщност искаше да удвои сумата от 17 милиарда евро, изтеглена от бюджета на ЕС. Държавите от 19-те членки на еврозоната трябваше да депозират допълнителни вноски и да сключат междуправителствено споразумение за тях. Това няма да сработи, поне за момента. Въпреки че Германия беше подкрепила плана след първоначалните си опасения, група от северни държавни, начело с Холандия, се опълчи на този план до самия край.

В крайна сметка бе приета само така наречената „разрешаваща клауза“. В крайна сметка тя ще даде възможност на държави от еврозоната доброволно да допринесат повече за общия бюджет. „Но ние все още трябва да работим върху това", призна председателят на Еврогрупата Марио Сентено.

И по отношение на използването на бюджета Франция трябваше да понесе сериозни поражения. Всъщност правителството в Париж искаше с парите да се стабилизират бюджетите на засегнатите от криза държави. Холандия предотврати и това. Опасенията, че парите на холандските данъкоплатци могат да се влеят в страни, които не искат реформи, като Италия, бяха твърде големи. Ето защо оскъдните средства от новия „инструмент“ са предназначени изключително за насърчаване на инвестиции или структурни реформи.

Страните с висока безработица не следва да бъдат предпочитани. Населението и икономическият растеж ще определят коя държава колко пари от минибюджета ще получава. Така големите държави ще получават повече от малките - с „малко предимство за страни, в които необходимостта от приспособяване е особено голяма“, казва Сентено.

Повече по темата четете в investor.bg

Последни новини
Още от Новини от света