Как екскурзиите на Thomas Cook се загубиха по пътя?

Краят на най-стария туроператор може би бележи и края на една цяла епоха.

Самолети, оперирани от Томас Кук, на летището в Манчестър Самолети, оперирани от Томас Кук, на летището в Манчестър

За фалитът на Thomas Cook, чийто основател е наричан откривател на модерната туристическа индустрия, се посочват различни причини – Brexit, поредица от лоши управленски решения и неуправляемото ниво на задълженията. Вероятно обаче си заслужава да видим този банкрут и като начало на края за туристическия модел, който същата тази компания помогна да се създаде, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

Възходът на Thomas Cook като организатор на екскурзии с влак за британските маси до доминираните от Британската империя Близък Изток и Северна Африка е добре документиран и описан. Ръководен от идеята да отвлече средностатистическия поданик на кралица Виктория от пиенето, баптисткият проповедник Томас Кук решил да ги съблазни с идеята да посетят нови места и да видят нови неща без да напускат зоната си на комфорт. Така пасторът открил концепция, която и до днес движи туристическата индустрия.

„Централно място в неговата нова структура заема „курортът“, пише изследователят Ф. Робърт Хънтър за Thomas Cook and Son, предшественика на сегашния туроператор.“Курортите са места, посветени на туристите. Това може да са места с големи природни красоти, разположени в планините или по крайбрежията. Минералните извори, някога запазени само за болни, сега станаха атрактивни за туристите. Курортът предлага различно настаняване, насочено към клиенти с различна платежоспособност. То варира от пансиони, хотели и гранд хотели (със стотици стаи). Най-развитите курорти имали и трите вида настаняване, плюс храна и други услуги. Курортите имали и пешеходна зона или алея за разходки с различна дължина и форма. И разбира се – имало малка армия от служители, заети да предоставят услуги на турситите – сервитьори, готвачи, гидове, пикола и т.н. За да се осигури бързото придвижване на туристите от дома до курорта и обратно, се появили мрежи от туристически ориентирани услуги – параходи, влакове, агенти и туроператори с техните офиси и подразделения. Появили се и туристически агенции със собствен персонал и планирани пътувания. Промотъри като Thomas Cook създали и понятието „туристически сезони“ - време в годината, когато било най-подходящо и изгодно за пътуване“, завършва Хънтър.

Това е откриването на това, което изследователите наричат „анклавен туризъм“. Всички преживявания, като например пътувания до различни екзотични места или приключения се организират от курорта (анклавът) като отправна точка. Тази ваканция е като изложба – туристите просто разглеждат някакви места и обекти, без да влизат в особено съприкосновение с тях. Алтернативата е интегрираният туризъм, при който пътуващите са в контакт с местните общности, които населяват дадена страна или регион.

Анклавният модел способствал за увеличаване на туристическите пътувания и да се разшири обхватът им до нови, непознати територии с малко или дори никаква туристическа инфраструктура и удобства. Този вид туризъм разчита на специализирана инфраструктура, която е по-лесно да се направи отколкото публичната инфраструктура, но и приложението и е само за туристически нужди.
Томас Кук залагат на анклавния модел, защото бизнесът им се развива на територии, завладяни и контролирани от Британската империя, като Египет и Судан. Местното население там често било враждебно към европейци и особено англичани, а нито империята, нито местните шейхове и крале били заинтересовани от строежа на публична инфраструктура по европейски модел и качество за всички. Затова туроператора построил своя инфраструктура, с малки подкупи към местните власти, за да дадат разрешения.

По този начин, още в края на 19-ти и началото на 20-ти Thomas Cook създава основите на това, което през целия 20-ти век доминира туристическата индустрия, доразвито особено силно след Втората световна война. Според Британската асоциация на туристическата индустрия, 49% от британците, които са пътували зад граница са си купили туристически пакет за целта. Основната причина е, защото в тези пакети е включено всичко, за което иначе туристът трябва да се погрижи сам, и освен това, те са и често по-евтини, заради отстъпките, които може да постигне един туроператор в сравнение с индивидуален пътешественик.

Често обаче, дори и без пакет, много туристи отново се озовават в курортите, както е било предвидено в модела на Thomas Cook, защото цялата инфраструктура и логистика на едно пътуване – от летища и авиокомпании, до хотели и забавления за децата, е обвързано с този модел. Нека не се заблуждаваме – ако сами резервираме полети и настаняване отделно, дори и през AirBnB, ние не избягваме изцяло от модела на „анклавния туризъм“, а просто го ползваме отчасти, или пък просто по различен начин.

В Thomas Cook явно са решили, че този модел е безсмъртен и просто трябва да доставят на различните поколения туристи предпочитаните от тях пакети. В своя доклад за 2019 г. компанията отбелязва и промяна в търсенето на най-активната група туристи – тези под 35 годишна възраст. Вместо алкохони турове и нощни забавления, все по-често се търсят занимания като йога и здравословно хранене. Thomas Cook отбелязаха тези тенденции, но решиха да ги третират като обикновени прищявки. Има търсене за по-природосъобразни пътувания? Ще спрем да перем кърпите толкова често и ще рекламираме същите курорти като екологични. Туристите искат повече преживявания, които да публикуват в Instagram? Ще измислим нещо по калъп. Туристите искат „уникално местно преживяване“? Трудно, но ще сложим една табела „уникално“ на всичко, което се сетим.

Още по темата

Досега няма статистически доказателства, че този подход се е провалил. Хотелските резервации в повечето места по света се увеличават. Проблемът е в прекалено многото туристи, а не в прекалено малкия им брой. Ако си представим обаче, че изброените по-горе неща не са прищевки, а просто част от една обществена промяна, тогава фалитът на Thomas Cook ще изглежда другояче. Това ще е символично събитие, знак, че една епоха си отива, а не просто пореден пример за лош мениджмънт и грешни решения.

Срамът от летене, породен от усещането, че оставяш твърде голям въглероден отпечатък, вече подкопава евтините въздушни превози. Отношението на млади хора към местните жители на популярни туристически дестинации също се променя. Властите в градове като Венеция, Барселона и други пък предприемат мерки срещу туристическата инвазия и това се ползва с подкрепата на гражданите, уморени от шумни тълпи.

В същото време, публичната инфраструктура дори и в бедни страни се подобрява и става достъпна дори и за изнежени западняци. Неорганизираните от агенции и оператори пътувания са по-достъпни от всякога, особено с настъпването на интернет-ерата в мобилните устройства. Светът през 21 век е излязъл далеч извън матрицата, създадена от Thomas Cook през 19-ти. Разбира се, крайморските курорти, големите хотели и пакетните резервации няма да изчезнат съвсем. Те ще си имат запазена ниша от почитатели, точно както и виниловите грамофонни плочи имат своите верни фенове-меломани.

 

Последни новини
Още от Новини от света