Ще има ли разрив между Русия и Северна Корея?

Погранична престрелка между кораби на Русия и севернокорейски рибари

Рибарски кораб. Снимка: pixabay.com Рибарски кораб. Снимка: pixabay.com

Нападението на севернокорейски рибари срещу руски граничен патрул е изненадало само тези, които живеят далеч от руския тихоокеански бряг. Във Владивосток се чудят на друго – защо това се случва чак сега, а не седмица, месец или година назад, пише Андрей Островский в Новая Газета.

Пхенян започва да тества руската морска граница още в 90-те години на миналия век, веднага след краха на СССР. Тогава паралелно с японските рибари, които се активизирали около Курилските острови (които Япония счита за свои и досега няма подписан мирен договор с Русия), севернокорейците все по-често се оказват на север от устието на граничната река Туманган. Реакцията на руските граничари обаче е коренно различна. Ако срещу японците във водите на Курилите активно се използвало оръдейното и картечно оръжие на патрулните кораби и хеликоптери, то срещу севернокорейските бракониери подходът е по-мек – акуратно ги изтласквали обратно в техни води.

Оттогава е минало много време и ако ситуацията с японците се е нормализирала (те са си платили за квоти за риболов около Курилите, които спазват), то около корейския участък на границата положението се влошава с всеки изминал ден. Подложен на тежки санкции и международна изолация, Пхенян твърде малко се интересува от граници в промишления риболов. Дори и ако става дума за Русия, която е една от малкото приятелски настроени към режима на династията Ким.
Все по-често на руските брегове били забелязвани изхвърлени от морето ръждиви „корита“ – всевъзможни плавателни съдове, ползвани от корейците за риболов. Винаги ловуват заедно в групи от по десетина и повече и ако на някоя лодка нещо се повреди, от нея се сваля всичко ценно, екипажът се товари на другите и тя се изоставя на вятъра и вълните. Все повече рибарски флотилии се втурват не само в изключителната икономическа зона на Русия, ами и в 12-милните и териториални води. Международните конвенции дават право на цивилни кораби да влизат в чужди води, ако търсят укритие от бури и урагани и под този предлог в заливите южно от Владивосток влизат и по 250-300 севернокорейски шхуни, които започват да проверяват дъното за всичко, което плува и пълзи.

Така и се стига до момента, когато по патрулен кораб на пограничната служба на Русия бива открит огън от корейските „рибари“. Официалната информация е оскъдна и според нея са задържани две риболовни шхуни, 11 моторни лодки и 161 граждани на КНДР. В престрелката има ранени и от двете страни.

Още по темата

Според руски експерти случката бележи повратен момент в отношенията между Пхенян и Москва. Режимът на Ким Чен Ун вероятно не е в състояние, а и няма особено желание да хаби ресурси, за да контролира рибарите си дали нарушават северните граници. Далеч по-важно е да опази южната граница с Южна Корея, където желаещите да преминат и бягат са в пъти повече. Освен, че незаконният риболов в крайна сметка помага на населението да се изхранва, Корея (в т.ч. и Сеул) винаги е считала земите северно от сегашната граница за изконно свои, присвоени от империалистите Китай и Русия. Показателен е и фактът, че рибарски шхуни са въоръжени с огнестрелно оръжие, което едва ли е без знанието (и позволението) на севернокорейските власти. Корейците не приемат и статуквото, според което половината от планината Пекту и Небесното езеро са в границите на Китай. В корейската митология, там от небето се е спуснал бащата на основателя на корейската държава, а в по-ново време – там бил роден самият Ким Чен Ир, дядо на сегашния ръководител Ким Чен Ун. При положение, че Китай и Русия са единствените защитници на КНДР в ООН, подобно поведение изглежда странно отвън, но напълно нормално за доктрината, наречена „чучхе“ (упование в собствените сили).

Още по темата

Използването на въоръжени рибарски кораби не е нова тактика в Азия – Китай, Виетнам и Филипините често я прилагат в споровете си за Южнокитайско море, което Пекин счита за свое, а останалите страни оспорват. Там често споровете за права на риболов са съпроводени с престрелки и сблъсъци, което позволява на властите на тези страни да не замесват официално своите армии, но и да поддържат териториалните си претенции.

Ако рибарски конфликт изглежда маловажен за някои, то историята с остров Даманскии на река Усури е показателна докъде може да стигне той. През 60-те години на 20-ти век, СССР и Китай (още тогава ядрени сили) се изправят на прага на пълномащабна война след пограничен конфликт с десетки убити. Историята помни и други маловажни инциденти, превърнали се в сериозни кризи и дългогодишни конфликти.

 

Последни новини
Още от Новини от света