Централните банки ще имат нужда от нови инструменти при следваща криза

Единственият вариант могат да се окажат „директните операции“, които предоставят пари в ръцете на публичния и частния сектор

13:06 | 6 септември 2019
Банкноти от един долар. Снимка:Jason Alden/Bloomberg
Банкноти от един долар. Снимка:Jason Alden/Bloomberg

Опитите да се предвиди рецесия са игра за глупаци. Икономическите експанзии не умират от старост. Различни трудно предвидими събития могат да предизвикат техния край. Търговска война - подобно на спиралата от мита Смуут-Холи през 30-те години - може да бъде едно такова събитие. Въпросът не е кога, а как се развива рецесията. И регулаторната политика е ключова за отговора, пише за Financial Times Филип Хилдебранд, вицепрезидент на гиганта в управлението на активи BlackRock и бивш председател на Управителния съвет на Швейцарската национална банка, цитиран от Investor.bg.

Грешката с най-големи последици в икономическата история бе липсата на подходящ отговор на финансовия крах от 1929 г. Централните банки не успяха да предвидят влиянието на банковите фалити и динамиката на дефлацията на дълга, а паричната политика беше твърде затегната. Така че това, което можеше да бъде просто рецесия, се превърна в пълномащабна депресия. Уроците от този епизод ясно определиха реакцията спрямо глобалната финансова криза от 2008 г.

Времето ще покаже дали разгръщането на търговска война ще се окаже още една историческа грешка. Но едно е сигурно: регулаторите вече не разполагат с амунициите, които бяха необходими, за да се отговори правилно на миналите рецесии, камо ли на дълбоки кризи. 

Досега паричната политика по същество работи като намалява лихвените проценти, за да стимулира търсенето и апетита към риск. Но бегъл поглед към капиталовите пазари ни казва, че днес това не е вариант. Една трета от всички държавни облигации в световен мащаб - и две трети в Европа - имат отрицателна доходност. Дори и в САЩ, които все още се радват на умерен растеж, доходността на дългосрочните ДЦК е на, или близо до, исторически дъна и може лесно да се насочи към нулата при рецесия. Традиционната парична политика също имаше редица неприятни странични ефекти - от засилване на неравенството до превръщане в нормалност на ниските до отрицателни ставки, с неблагоприятни последици за спестителите и рентабилността на банките.

Цялата статия вижте на Investor.bg.