Какво следва от определянето на Китай за валутен манипулатор?

Най-вероятният резултат е усилване както на търговското, така и на валутното напрежение, твърди Мохамед Ел-Ериан

Плакат с долари и юани. Снимка:Paul Yeung/Bloomberg Плакат с долари и юани. Снимка:Paul Yeung/Bloomberg

Съобщението от американското финансово министертство, обозначаващо Китай като "валутен манипулатор", повдига много въпроси. По-специално отговорите на два от тях хвърлят светлина върху това как е вероятно да се развие търговското напрежение между двете най-големи икономики в света, пише Investor.bg

Понастоящем Китай не отговаря на често посочваните критерии за валутен манипулатор. Въпреки че все още поддържа търговски излишък, общата му текуща позиция не е в постоянен излишък. Международните резерви на страната намаляха през последните няколко години, както и притежаваните от нея американски ДЦК. И доколкото властите повлияха процеса на определяне на валутния курс - а те го направиха - това беше за да забавят отслабването на валутата, а не да го задълбочат. В действителност, ако Министерството на финансите обозначава Китай като валутен манипулатор въз основа на последните действия, то би трябвало да го направи още преди години.

Но разглеждането на този въпрос от гледна точка на строгата дефиниция пропуска важен по-широк момент. И Китай, и САЩ използват като оръжие икономически инструменти. Първоначалният акцент беше върху търговията и чуждестранните инвестиции. Сега се разпространява към валутите. И всичко това отразява степента, до която основните двигатели се развиха далеч отвъд икономиката, за да включат също националната сигурност и вътрешната политика.

От гледна точка на правителството на САЩ, Китай отдавна заобикаля международните норми относно защитата на интелектуалната собственост и трансфера на технологии. Той субсидира своите местни фирми, а бързо развиващите се и разрастващи се технологични компании са твърде тясно интегрирани с правителството. Добавете към това мнението, че Китай е все по-агресивен в отношенията си с трети страни (включително чрез инициативата „Един пояс, един път” за търговска инфраструктура и кредитиране). В резултат на това се подхранват опасенията за националната сигурност на САЩ, а и се образуват вътрешнополитически съюзи в Америка (и от двете партии), включващи както публичния, така и частния сектор.

 

Цялата статия вижте в Investor.bg

 

Последни новини
Още от Новини от света