Затънали до гуша в боклук

Индустрия за 25 млрд. долара страда от свръхпредлагане, което тласка цените надолу

Механично сортиране на боклук в Пакистан. Снимка:Asim Hafeez/Bloomberg Механично сортиране на боклук в Пакистан. Снимка:Asim Hafeez/Bloomberg

В цяла Индия, от бедни селца до богати предградия, милиони събирачи на отпадъци работят усърдно, за да събират боклука на други хора. Наричат ги клошари, боклукчии, радивали (на местно наречие) и дори мениджъри на отпадъци. Някои обикалят от врата до врата, други събират желязо и стари тухли от строителни обекти при разрушаване на стари сгради, трети почистват паркове и улици. Има дори събирачи на коси, които след това се изнасят на килограм (или по-скоро на тон) за производство на перуки, пише Wall Street Journal.

Всички тези хора са началното звено на многопластова индустрия за преработка на стойност около 25 милиарда долара годишно. След сортиране и обработка от посредници и производители, суровините от отпадъците успяват да се превърнат в нови вещи и продукция. Тази работа е единствен поминък за цели прослойки от хора в Индия и дори представлява изход от бедността за някои касти в тази страна с повече от един милиард жители население.

Цялата тази индустрия сега е поставена под заплаха от поведението на двамата основни играчи на световния пазар на боклук – Китай и САЩ. Миналата година Пекин драматично намали вноса на боклук, а количествата изнасяни от САЩ запазиха обемите си от милиони тонове годишно. Това буквално наводни пазара на боклуци и тласна цените му надолу навсякъде по света.

Индийските рециклиращи компании се възползваха от ситуацията и започнаха да внасят повече отпадъци от САЩ и света. През 2018 г. вносът на смесен пластмасов боклук в Индия е нарастнал с 33% в сравнение с 2017 г. Това пък намали изкупните цени за милиони бедни събирачи на отпадъци, ровещи в сметищата, за да открият неща за продаване като суровини.

Цялата ситуация има голямо отражение върху миграционните процеси в самата Индия – милиони семейства са напуснали селата си, за да отидат по-близо до градовете, където събират и сортират боклук. Сега, когато източникът им на доходи пресъхва, много от тях се завръщат у дома. Цената на килограм пластмасови бутилки е спаднала от 45 на 25 рупии (от 65 на 36 цента). Огромните количества отпадък намаляват и печалбата на компаниите, които преработват боклука в използваеми суровини. Пластмасовите пелети, крайния продукт от преработката на пластмаси, са спаднали от 80 на 45 рупии за килограм. В Малайзия и други страни също има прилив на вноса на отпадъчна пластмаса, докато Индия и Индонезия са сред най-големите вносители на хартия за рециклиране.

„Много хора дойдоха в тази индустрия в Индия и другаде, докато цените бяха високи благодарение на Китай“, казва Адам Майнтър, автор на книга за световната търговия с отпадъци „а сега им се налага да напуснат“.

През 2018 г. Китай увеличи рестрикциите за внос на отпадъци за суровинна преработка за да увеличи възможностите на собствената си индустрия да работи с местни боклуци. Китай също така иска и да се отърве от имиджа на страна, внасяща боклук от целия свят, което се счита за мръсна и замърсяваща индустрия. Само в САЩ, световен лидер в износа на отпадъци, износът на пластмаса и хартия за Китай е спаднал с повече от една трета за последната година.

Още по темата

Това световно свръхпредлагане означава, семейства, които изкарват по около пет долара дневно, достатъчни за живот около сметищата, в момента изпитват огромни трудности да изкарат и тези пари след часове катерене и ровене в планини с боклуци. Обикновено мъжете в ролята на шерпи се катерят по хълмовете с отпадъци, докато пълнят огромни торби със скрап, докато после жените и децата сортират събраното. Ценните находки включват пластмасови бутилки, велосипедни гуми, спици и шини, гумени сандали, картонени кутии, медна жица и туби от паста за зъби. Дори останки от хляб или ориз могат да се продадат за храна на животните в близката ферма. В момента нормалната работа за семейството на Амбия Хатун носи по три долара дневно вместо доскорошните пет. Семейството има седем деца и всички те събират боклук на сметището Газипур, една от многото „планини от боклук“ около столицата Делхи.

Събирачите продават „стоката“ си на прекупвачи, които също страдат от ниските цени и купуват по-малко отпадъци, чакайки цените да скочат. Мохамед Насър е продавал по един камион боклуци всяка седмица, докато сега за същото количество са му нужни три месеца. После пластмасата, хартията и металът се разделят, като има „специалисти“ за всеки вид отпадък. Кунал Пануар се е специализирал в използвани химикалки, и купува тонове от тях, които после биват почиствани и излъсквани от неговите работнички, които отделят дори и капачките им, изработени от различни типове пластмаса.

Още по темата

Големите рециклиращи компании са се събрали на конференция в Кочи, южна Индия, през февруари тази година, за да обсъдят спадa в цените и търсенето на нови купувачи. Решението на Китай тласна цените надолу и принуди милиони сметосъбирачи в Индия, Пакистан и Бангладеш да си потърсят друго препитание, или да се завърнат в родните си села, откъдето са избягали преди години. Сега те чакат следващия удобен момент, за да се върнат обратно. Когато боклукът отново стане толкова ценен, че да си струва живота на сметището.

Последни новини
Още от Новини от света