Любовната афера на Източна Европа с ядрената енергетика

Надеждите на малкия човек се крепят основно на развитието на централите

Народът в Източна Европа таи надежди за развитие на местния бизнес около атомните електроцентрали. Снимка: Akos Stiller/Bloomberg Народът в Източна Европа таи надежди за развитие на местния бизнес около атомните електроцентрали. Снимка: Akos Stiller/Bloomberg

Золтан Горог е готов за руското нашествие. Агентът по недвижими имоти в унгарския град Пакс е добавил кирилица към синьо-белия знак, висящ над офиса му. Той разполага с празни бюра в очакване да разшири бизнеса си, за да поеме наплива от хора в града. В следващите редове ще прочетете за един малко по-различен поглед върху своеобразната любовна афера на страните от Източна Европа с ядрената енергетика и надеждите на българи, поляци, румънци и в общи линии всички народи, попадали до неотдавна под шапката на бившия съветски блок. И всичко това през призмата на Джеймс Гомез и Золтан Симон от Bloomberg.

Вместо потоп, хората прииждат по-скоро на струйка. Пет години след като правителството на Унгария подписа споразумение с руската атомната енергийна компания Rosatom Corp. за изграждане на два нови реактора в застаряващата централа в близост до града, все още няма дата за отваряне.

„Трябваше да осъзнаем, че не е толкова просто да се изгради ядрена централа, както, например, завод за автомобили“, казва Горог, чийто план е да бъде човекът, който ще се заеме с установяването на инженерите, металурзите, електротехниците и физиците, които ще започнат работа в централата. „Трудно е да си представим предстоящите промени", казва той, докато щрака по лаптопа си, за да покаже свободните апартаменти,  недостъпни за повечето местни жители, но подготвени да настанят по-богати руски гости.

Още по темата

Докато по-богатите страни като Германия и Франция се отказват от изграждане на съоръжения, поради високите разходи и рисковете за околната среда, в бивша комунистическа Европа проблемът е, че ентусиазмът по отношение на ядрената енергетика не се съчетава със способността да се правят проекти. В целия регион, където Съветският съюз разполага с повечето от реакторите, които все още са функционални и днес, властите са притиснати от времето и парите.

Централите в края на експлоатационния си живот, нарастващото търсене на енергия и крайните срокове за намаляване на въглеродните емисии стимулират правителствата да се стремят към увеличаване на капацитета. Заедно с Унгария, Словакия, Чехия, Румъния и Словения искат да разширят или ремонтират съоръженията си. България и Полша път искат да строят нови централи.

Но плановете често са блокирани от високите разходи за строителство и високите изисквания на Европейския съюз (ЕС), което отдалечава повечето планирани проекти от региона поне с десетилетие до завършването. С нови реактори, които често струват около 15 млрд. евро, правителствата могат да се окажат затруднени да продължат.

Снимка на Десислав Янкулов.

ЕС налага нови и нови ограничения за развитието на ядрената енергетика. Снимка: Akos Stiller

„По отношение на разходите, това не е печеливша технология в момента и вероятно никога няма да бъде", казва Роб Барнет, старши анализатор в Bloomberg Intelligence в Лондон. „В крайна сметка въпросът е дали правителствата искат технологията да съществува и дали са готови да субсидират разходите, за да я използват като технология за производство на електроенергия".

Най-далеч е стигнала Словакия, която може да свърже нов реактор към мрежата си до следващата година, въпреки че дори и там процесът е изпълнен със закъснения, съпротива от съседна Австрия, конфликти за финансирането и обвинения в лошо управление.

Доста по-типичен пример е България, която досега не е успяла да намери пари за изграждане на втора централа в Белене. Планът за първи път беше отложен след падането на комунизма и щеше да струва на държавата почти една четвърт от БВП на страната, за да бъде завършен. Полша, най-големият консуматор на въглища в Европа, се опитва да стартира първия си реактор през 2033 г., въпреки че няма одобрение от страна на правителството за финансиране.

Снимка на Десислав Янкулов.

Реакторите в АЕЦ Белене събират прах край бреговете на река Дунав. Снимка: Oliver Bunic/Bloomberg

Дори плановете, които изглеждат най-сигурни, търпят закъснения. Румъния, която в продължение на десетилетие е обсъждала дали да добави нови реактори към своята централа „Чернавода" близо до Черно море, подписа през май предварителен договор с Китайската генерална ядрена енергийна корпорация. Въпреки това, няма споразумение за финансиране или времева рамка.

Унгария има по-голямата част от парите, заделени за договора си от 12,5 млрд. евро за проекта в Пакс, подписан през януари 2014 г. - споразумение, което отразява топлите отношения между премиера Виктор Орбан и руския президент Владимир Путин. Русия финансира 80% от нея чрез заем от 10 млрд. евро за Унгария, който трябва да бъде изплатен с лихвите.

Това все още не е достатъчно, за да се осъществи проектът. Отне почти две години, за да получи печат на ЕС за одобрение, а след това минаха още две години. Правителството в Будапеща косвено обвинява Rosatom, че не е представила необходимите планове. Тъй като единствената сигурност е, че новите реактори няма да започнат да произвеждат електроенергия през 2026 г., както първоначално е планирано, кабинетът води преговори с Москва за забавяне на изплащането на кредита до момента, в който новите мощности влязат в експлоатация.

Главният изпълнителен директор на Rosatom Алексей Лихачов обвини ЕС и заяви, че работата ще продължи през лятото. „Проектът имаше закъснения поради процедурите в ЕС“, каза той пред новинарския канал RIA през юни. „Сега коригираме времето. Ние не изтегляме работата. Вече сме договорили по-голямата част от тежкото оборудване и активно преговаряме с унгарските компании за изграждане на строителна и монтажна база".

Изграждането на ядрени инсталации е най-скъпият вариант, заради нивата на безопасност, които непрекъснато натоварват процеса. Трите най-големи ядрени аварии - Три-Майл Айлънд в САЩ, Чернобил в Украйна и Фукушима в Япония - помогнаха за укрепването на науката и технологиите зад ядрената енергия.

В Пакс, който се намира на малко повече от 100 км. от Будапеща по течението на река Дунав, са одобрени само 300 от 6000 разрешителни.

„Един от уроците на Чернобил е, че е много важно да се занимаваме прозрачно с въпросите по ядрена безопасност”, казва Балтазар Линдауер, директор по ядрена безопасност в Европейската банка за възстановяване и развитие. „Впечатляващо е, когато отидеш и видиш мащаба на проблема, създаден там".

Снимка на Десислав Янкулов.

В централата в Пакс работят малцина в момента, от което страда бизнеса в околията. Снимка: Akos Stiller

Каквито и да са рисковете, ядрената енергия се радва на широка подкрепа сред населението, особено в най-близките до операциите градове, където съоръженията са основните източници на доходи.

Когато първите реактори в завода на унгарския Пакс са били построени преди стартирането им през 1982 г., малкият град се трансформира. Изграден е културен център и театър, работници и местни жители се смесват и дори понякога се женят, казва 60-годишната Юдит Кунфалви, собственик на магазин за бижута, която очаква с нетърпение да се погрижи за руснаците, които в крайна сметка могат да дойдат в града.

Този път жителите се надяват, че 10 000 работници и техните семейства ще се преселят, след като проектът започне да функционира правилно. Горог не е единственият местен, който се готви, да се погрижи за руснаците. На брега на реката, най-популярният ресторант на Пакс - рибната таверна „Халашчарда“, добавя руски език в менюто и вече печели някои клиенти от първите работници на Rosatom.

„Това ще даде шанс на града да се развива“, казва Кунфалви, застанала зад стъкления плот, който покрива множество гривни и обеци, и се простира върху по-голямата част от магазина от 40 кв. м. на малката главна улица. „Мнозина работят усърдно около целия този проект."

Последни новини
Още от Новини от света