Сръбската ЦБ изненадващо понижи основната си лихва

Основният лихвен процент бе понижен от 3% на 2,75%

СЦБ понижи основния лихвен процент до 2,75%. Снимка: Pixabay СЦБ понижи основния лихвен процент до 2,75%. Снимка: Pixabay

Централната банка на Сърбия (СЦБ) неочаквано подобри условията за вземане на заеми, възползвайки се от силния динар и забавянето на инфлацията, като така опитва да се възползва от маржа на най-големите световни икономики преди да започнат облекчаване на паричите си политики, предаде Bloomberg.

Основната лихва се понижи с 25 процентни пункта до 2,75%, което е първото понижение от 15 месеца насам.

По-слабите перспективи за икономиката на еврозоната могат да доведат до повече стимули на Европейската централна банка (ЕЦБ) и по-нататъшно увеличаване на капиталовите потоци в по-високодоходните пазари.

Още по темата

Решението на СЦБ е първото по рода си в Европа от април насам, когато Украйна разхлаби паричната си политика. Това продължи традицията за изненади сред икономистите, като само 1 от 24-ма от експертите на Bloomberg предвидиха този ход. И все пак повече от половината виждаха перспективата за септември.

„По-бавната нормализация или нов цикъл на парично-политическо разхлабване от страна на големите централни банки би трябвало да повлияе положително на световните финансови пазари и капиталовите потоци към развиващите се пазари, пише в официално съобщение СЦБ. Инфлацията ще продължи да се движи в рамките на целевата група. Най-вероятно около долната граница до края на тази и началото на следващата година“.

СЦБ се опитва да забави поскъпването на динара, като купува рекордно количество евро през последните няколко месеца. Интервенцията попречи на по-силната валута да притисне прекалено бизнеса, като същевременно подкрепи икономическите политики на президента Александър Вучич. Решението стана причина динарът да поевтинее спрямо еврото с 0,1%. Президентът на СЦБ Йоргованка Табакович, която е и съпредседател на управляващата партия СПП (Сръбска прогресивна партия), подхожда внимателно към лихвените проценти, за да избегне разпродажба на динари, тъй като страната разчита на чуждестранни облигационни инвеститори за регулиране на бюджета и погасяването на дълговете.

Тя многократно е възхвалявала това, което сама нарича „наследството на Вучич“ за „пълна координация на паричната и фискалната политика“, твърдейки, че помага за „относителната стабилност на динара“ и поддържането на ниските нива на инфлацията.

В рамките на изминалия месец банката е закупила 1 млрд. евро чрез чуждестранни фондови борси, като част от въпросната фискална политика. Това стабилизира динара в отклонения до 0,5% спрямо еврото в хода на годината. И все пак динарът поскъпна, което помага на правителството да посрещне обещанията на Вучич за увеличение на средната работна заплата до 500 евро преди изборите догодина.

Снимка на Десислав Янкулов.

Динарът демонстрира стабилност спрямо еврото, въпреки решенията на СЦБ. Графика: Bloomberg

Забавената инфлация и икономическият растеж също предизвикаха спор за понижаването на лихвите. Ръстът на потребителските цени е 2,2% за май, което е под средно заложеното ниво от централната банка от 1,5-4,5%. Производството нараства с 2,5% в трите месеца след март, което е и най-слабото тримесечие от 2017 г. насам.

В съобщение на Erste Group Bank AG се посочва, че е преразгледано предишно предизвестие и сега се наблюдава намаление с още една четвърт от процента тази година.

"Позицията на паричната политика трябва да остане поощрителна и подкрепяща растежа, с по-нататъшни интервенции на валутния пазар, за да се укроти силата на динара, заедно със случайни разменни аукциони за увеличаване на ликвидността на динарите", каза анализаторът на Erste Мате Йелич.

Последни новини
Още от Новини от света