Европа - общо бъдеще и обща отговорност

Наскоро германският канцлер Ангела Меркел изказа в свое интервю едно забележително честно изречение: „Много хора се тревожат за Европа. Аз също". Канцлерът обясни своята загриженост с нарастващите геополитически предизвикателства, на които Европа не може да намери отговор, пише Investor.bg, като се позовава на анализ на главния редактор на германския Handelsblatt Свен Афхюпе.

Континентът е застрашен от изоставянето си на технологично и политическо ниво - в глобалната надпревара между САЩ и Китай. А освен това имаме да решаваме вечната тема Brexit и австрийската видео афера – теми, в които се очертават политически пропасти.

Диагнозата на канцлера е точна. Изборите за Европейски парламент крият много голям залог. В основата му стои въпросът дали следващата Европейска комисия ще преодолее фазата на самодоволство и отказ от реформи и ще се съсредоточи върху темите на бъдещето. Европа не разполага с амбициозна програма, която да даде на гражданите чувството, че могат да се конкурират в глобализирания и все по-цифровизиран свят.

Единственият начин да се сложи край на възхода на популистите в Европа е надеждна визия, а не митове и легенди.

Самокритичните лидери трябва да осъзнаят, че не са успели да вдъхновят хората за Европа и идеалите на свободното и отворено общество. Неуспехът на политиците в областта на климата, Brexit и прекомерните изисквания на бежанската криза са само някои от тези моменти, които задържаха хората далеч от европейския проект.

Европейските избори заплашват да станат тъжната кулминация на това разочарование. Предупрежденията, че това ще бъдат избори на плебисцита, са правилни. Последните проучвания показват големи загуби сред утвърдените партии и победи за популистите. По всяка вероятност за първи път двустранната коалиция на консерваторите и социалдемократите няма да има мнозинство в Европейския парламент.

Едно политическото земетресение е всичко друго, но не е желателно, но не трябва да се превръща в катастрофа. В най-добрия случай политическите лидери ще схванат въстанието на гражданите като зов за събуждане и за призив за прекратяване на отчаянието от миналото. Не е достатъчно държавите от ЕС да реагират само на новите глобални предизвикателства, те трябва да развиват собствената си идея за това как Европа трябва да придобие нови сили.

Реформатор, като президента на Франция Еманюел Макрон, сам по себе си не е достатъчен, за да прокара Европа напред. Голяма част от държавните и правителствени ръководители трябва да поемат по-голяма политическа отговорност за Европа. Защото Европа може да успее само ако е единна.

Продължението на материала може да прочетете в Investor.bg.