Седмица след изборите в Украйна: Напрежението между Зеленски и Путин расте

Повод за пререкания между двамата лидери стана предложение на Кремъл за издаването на руски паспорти на всички украински граждани

18:50 | 30 април 2019
Снимка: Sergey Bobok/AFP/Getty Images
Снимка: Sergey Bobok/AFP/Getty Images

Новият украински президент Володимир Зеленски даде ясен сигнал, че няма да бъде слаб противник на руския си колега Владимир Путин. През уикенда той посрещна с неудовлетворение предложението на Путин Русия да започне да издава паспорти по бързата процедура за всички украински граждани и му отговори с хаплив тон.

Зеленски обаче ще трябва да се справи с повече от една чужда страна, която издава паспортите си на украинците, в резултат на разедините политики по отношение на езика и гражданството на неговите предшественици. Това би трябвало да е една от първите задачи пред президента след встъпването му в длъжност следващия месец, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

През 2017 г. Украйна прие закон, който забранява изучаването на други езици, освен украинския, на етап основно образование. Това разгневи правителствата в Унгария, Румъния и Полша, тъй като значително малцинство в Украйна говори тези езици като майчини. Въпреки че правителството в Киев се съгласи по-късно да измени закона, това не успя да потуши гнева.

Унгарският премиер Виктор Орбан отдавна изисква независимост, двойно гражданство и езикова свобода за повече от 150 хил. унгарци, които са живели по време на преброяването през 2001 г. в областта Транскарпатия, някога част от Австро-Унгарската империя. Когато стана ясно, че тогавашният президент Петро Порошенко няма да допусне двойно гражданство и е склонен да доминира украинския език в цялата страна, Унгария започна незаконно да издава паспорти на етническите унгарци в страната. В резултат на тази практика Украйна изгони унгарския консул в края на 2018 г.

Румъния, която е издала най-малко половин милион паспорти в съседна Молдова, за да помогне на бесарабите, лишени от румънско гражданство след съветската окупация през 1940 г., също е притеснена за стотиците хиляди украински граждани, които говорят румънски. Заявленията за румънско гражданство са се увеличили значително след 2017 г., когато страната премахна консулските такси за кандидатите.

Руснаците са най-голямото етническо малцинство в Украйна и езикът им представлява най-голямата пречка за доминацията на украинския. Повечето хора в Украйна говорят руски, а голяма част от тях го владеят дори по-добре от украинския. Причините са лесно обясними - Русия е по-голям пазар за книги, музика и други културни продукти, а руските социални мрежи като Vkontakte и Odnoklassniki остават популярни в Украйна, въпреки че бяха забранени по време на управлението на Порошенко.

Дни, след като Зеленски спечели убедително втория тур на президентските избори на 21 април, украинският парламент прие нов законопроект, който Порошенко подкрепи. Той постановява ползването на украинския език не само от длъжностните лица, но и от всички служители, като изисква и всички медии да използват украинския като основен език. Това би било голяма промяна, тъй като водещите медии в страната винаги са използвали основно руски език.

Въпреки че няма нищо нередно в налагането на националния език на една страна като част от нейната идентичност, украинските граждани, които говорят други езици по-добре от официалния, може да се окажат притиснати от новите изисквания. Именно тогава се появи и предложението на Путин.

Зеленски, който също говори руски по-добре от украински, не прие любезно идеята на руския президент. В двуезичнен пост във Facebook той посъветва руския си колега да не си „губи времето в опити да привлече украинските граждани с руски паспорти“.

„Ние перфектно знаем какво представляват руските паспорти. Правото да бъдеш арестуван за мирен протест. Правото да нямаш свободни и конкурентни избори. Правото да забравиш за съществуването на човешки права и свободи“, написа Зеленски в социалната мрежа, като предупреди руснаците да не очакват голям брой украинци, желаещи да получат руско гражданство.

Това не говори много добре за отношенията между Москва и Киев след избирането на рускоговорящия президент на Украйна. Но Зеленски може би е прав - малко вероятно е голяма част от украинците да поискат руски паспорти.

Руският паспорт е използваем само за планиращите да живеят, работят или учат в Русия, както и за по-бедни украински пенсионери, които биха искали да се възползват от руската социална система. Но според Руския национален пенсионен фонд дори гражданите на „народните републики“ на източна Украйна, които получат руско гражданство, биха имали достъп до пенсии само ако се преместят в Русия.

И все пак Зеленски има проблем. Украйна е страна с намаляващо население, а това, че етническите малцинства и рускоговорящите украинци не се чувстват добре дошли в нея определено не помага. Новоизбраният президент вече даде сигнал за желание да преразгледа законопроекта, налагащ употребата на украинския език, но способността му да внесе промени до голяма степен зависи от резултатите от предстоящите парламентарни избори в страната. 

В своя пост във Facebook Зеленски обеща още да предложи украинско гражданство „на представителите на всички нации, страдащи от авторитарни и корумпирани режими, преди всичко на руснаците, които може би страдат повече от всеки друг днес“.

Това е смело заявление, но за момента обаче и Украйна със сигурност не разполага с достатъчно, за да направи паспорта си по-желан от руския.