Ах тези лоши лоши кредити

Колкото повече наближава времето за обявяване на резултатите от стрес тестовете и проверката на качеството на активите на 6-те най-големи банки в България, толкова по-актуална става и темата с лошите кредити в страната.

Необслужваните заеми са едно от предизвикателствата пред влизането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II, а през юни се очаква оценката на Европейската централна банка (ЕЦБ) дали банковата ни система е пригодна за банковия съюз. Заключението ще бъде направено именно на база съотношението на брутните необслужвани кредити спрямо общия размер на отпуснатите заеми, без да се отчитат намалението на сумите с размера на заделените за тях провизии. 

Проблемът е, че още от пролетта на миналата година се обсъжда въвеждането на допълнително правило за всички страни членки на банковия съюз, според което ще има „препоръчителна“ граница от 3% за лоши кредити спрямо общия кредитен портфейл. А това е много сериозна бариера. Както вече споменахме, макар и с положителна тенденция, страната ни е изключително далеч от посоченото число. Ако може да се каже, че има добра новина, то тя е че мярката все пак е препоръчителна и се отнася само за новоотпуснатите кредити (подписани след 1 януари 2018 г.).

Според данни на БНБ през 2018 г. пpoблeмнитe ĸpeдити нaмaлявaт c близo 1,6 млpд. лв. - oт 8,07 млpд. лева нa 6,48 млpд. лeвa. Дeлът им в oбщия paзмep нa пpeдocтaвeнитe oт бaнĸитe зaeми зa гpaждaни и фиpми ce cвивa oт 15,58% нa 11,56%. Трябва обаче да уточним, че тези данни са без редукция на провизиите.

От доклад на Deloitte става ясно, че в периода 2015 – 2018 г. продажбата на необслужвани дългове в България възлиза на около 1,5 млрд. евро, а продажбата на проблемни заеми е част от стратегията на банковия сектор у нас за понижаване на дела на необслужваните кредити, насърчавана от БНБ и изисквана от Европейската комисия.

От изследването става ясно, че към края на 2017 г. само четири държави от Централна и Източна Европа имат по-висок дял на необслужваните кредити в сравнение с България по данни от 2017 г. Положителното е, че благодарение на взетите мерки се отчита сериозно подобрение на качеството на активите - с 21,7% в сегмента за граждани и със 17,7% в корпоративния сегмент от 2016 г. до края на 2017 г. Така, делът на необслужваните заеми е спаднал от 10% на 7,4% през 2017 г. (за кредити на физически лица), а при корпоративните кредити спадът е с 2,7% до ниво от 12,5% към края на 2017 г., показват данните на Deloitte. 

Лошата новина е, че тези проценти ни подреждат на четвърто място по лоши кредити сред държавите, които попадат в обхвата на проучването.

Все пак през последните две години насърчаването на банките да чистят по-бързо лошите портфейли дава резултат. В този контекст можем да посочим, че една от банките с най-ниско ниво на лоши кредити в България е ПроКредит Банк. Основната част от кредитния портфейл на финансовата институция се състои от експозиции с редовни месечни вноски. „В рамките на 2017 г. и 2018 г. делът на необслужвани кредити (дефинирани като кредитни експозиции в просрочие над 90 дни) в общия кредитен портфейл на ПроКредит Банк не е надвишавал 2,3%. Този нисък процент не се дължи на отписани кредити или разчистване на проблемен портфейл, което се наблюдава при останалите банки.

Целия анализ четете в Investor.bg!