Норвегия и електромобилите – една успешна комбинация

Още в началото на 90-те години на миналия век скандинавската страна въведе финансови стимули за закупуването на електрически превозни средства

15:50 | 21 април 2019
Снимка: Fredrik Bjerknes/Bloomberg
Снимка: Fredrik Bjerknes/Bloomberg

Понастоящем Норвегия разполага с 200 хил. електрически превозни средства, като делът им съставлява 7% от националния ѝ автомобилен парк. Освобождаването от данък продажба и ДДС са сред основните финансови стимули, които стоят зад тези цифри, пише норвежкият министър на транспорта и съобщенията Йон Георг Дале за Euractiv.

Никоя друга страна по света не разполага с такъв брой електромобили на глава на населението.

Съществува едно просто обяснение за това – политическа воля и възможности. Многобройните ползи включват повече данъчни и потребителски стимули, както и големи мощности от водноелектрически централи.

Норвегия служи за вдъхновение на редица други европейски страни, които искат да постигнат подобни резултати.

Финансовите стимули

Първите финансови ползи в това отношения бяха въведени в скандинавската страна още в началото на 90-те години на миналия век, когато бе премахнат данъкът върху покупката на електрически автомобили.

През 1996 г. правителството обяви, че освобождава желаещите да закупят подобен тип превозни средства от годишен данък върху автомобилите, а от 1997 г. насам водачите на електромобили са освободени от тол такса.

Безплатното паркиране за електромобилите беше въведено през 1999 г.

Зарядната инфраструктура 

От съществена важност е и зарядната инфраструктура в страната, пише още Дале. В момента има около 11 хил. обществени зарядни станции в Норвегия, като специализираното мобилно приложение Nobil позволява лесно локализиране на всяка една от тях.

Икономическите ползи 

Всички икономически ползи, свързани с електромобилите, възлизат на 1 млрд. норвежки крони, като в същото време, това не е тайна, увеличават съществено правителствените разходи.

През 2016 г. норвежкото правителство публикува своя дългосрочен национален транспортен план, който предвижда до 2025 г. всички нови лекотоварни превозни средства да са въглеродно неутрални.

Целите за постигане на нулеви емисии в транспортния сектор зависят от технологичното развитие през следващите няколко години.