Украинският порочен кръг

Не знаете много за Украйна? Няма проблем: можете интуитивно да получите представа за това, че страната има фундаментална грешка, при това от десетилетия насам.

За тази цел е достатъчен поглед към една единствена статистика: икономическата продукция на глава от населението едва се е увеличила в сравнение с 1990 година. По това време БВП на глава от населението бе 6800 долара, а наскоро, по изчисления на Световната банка и коригирана от валутните и ценовите колебания, тя е 8700 долара. Украйна остава втората по бедност страна в Европа след Молдова.

Е, пет години след революцията на Майдана през 2014 г. малко неща са се променили, пише в свой анализ за германския Der Spiegel Бенямин Бидер. Темпът на нарастване на икономиката се е увеличил до 3,3%. Но това не е достатъчно, за да компенсира последиците от рецесията, предизвикана от войната с Русия. Само през 2015 г. икономическата продукция се срина с почти десет процента.

Всичко това не бе добра реклама за преизбирането на Петро Порошенко. Действащият президент винаги отваря дума за войната на Изток, когато реформите са особено бавни: „Ние сме принудени да осъществяваме реформите само с една ръка, защото с другата трябва да държим враждебните си съседи настрана".

Това обаче се оказва достатъчно оправдание за все по-малко избиратели.

Дали пък не се оказаха прави онези скептици, които предупредиха още през 2014 г., че подкрепената от Запада революция ще замени просто една корумпирана клика с друга? Пропиляна ли бе подкрепата от ЕС и САЩ? Украйна отново ли тъпче на място?

Всеки, който търси потвърждения за тази теза, може лесно да намери доказателства. Така например големите приватизационни проекти на украинското правителство до голяма степен се провалиха. А държавният глава Порошенко се върна по първите страници на вестниците, защото се оказа, че един от неговите довереници е замесен в корумпирани оръжейни сделки, и то точно с Русия.

Свободното пропадане на икономиката, предизвикано от войната, бързо беше спряно от правителството и централната банка. Те също така преструктурираха банковата система, която беше болна и поради участието на мощни олигарси не можеше да помогне за изграждането на здрава икономическа структура. Също така и бюджетните дупки, които бяха ужасяващи преди Майдана, бяха до голяма степен пълнени и опасността от държавен фалит бе предотвратена. Обменният курс на гривната отново е стабилен, но вече не е здраво обвързан с долара, което преди това причиняваше турбуленции.

А в Министерството на икономиката младият реформатор Максим Нефьодов въведе въпреки съпротивата съвременна система за обществени поръчки, наречена ProZorro, която трябва да отблъсне корупцията.

Е, възможно ли е да се извлече някакъв извод при подобни противоречиви тенденции? Робърт Кирхнер седи в офис на запад от Берлин. Германският икономист е част от „Германската консултативна група“ в Украйна, експертите работят от името на Федералното министерство на икономиката и трябва да подкрепят украинското правителство с икономическо ноухау. Не само след Майдан: Кирхнер пътува редовно в Украйна от 2006 г. насам. Неговите колеги и той са разговаряли с бивши членове на правителствата, за да помогнат за стабилизирането на сринатата украинска икономика - дори и когато президентът се наричаше Виктор Янукович.

Още по темата

Зеленски фаворит за балотажа в Украйна

Санкциите срещу Русия няма да върнат Крим на Украйна

5 години след анексията на Крим: Русия загуби повече, отколкото спечели

Какво е заключението на „Германската консултативна група“? „Спрямо огромните очаквания от 2014 г. някои наблюдатели са разочаровани", казва Кирхнер. „И все пак в този сравнително кратък период от време е постигнато много повече, отколкото през всичките двадесет години преди това".

Особено ярко това показва един момент, който винаги е много чувствителен за Украйна: газовият пазар, който традиционно е доминиран от неясни клики и е разделен на два ценови сегмента. Система, която американският експерт Едуард Шоу някога нарече „оптимизирана за корупция система".

През 2014 г., под натиска на кредитори като ЕС и Международния валутен фонд, правителството изпълни амбициозна енергийна реформа, от която страната се нуждаеше всъщност 15 години по-рано. Една от целите беше радикалното намаляване на потреблението на газ. То бе толкова прекомерно високо, че караше страната да изпада на ръба на банкрута, а понякога изпращаше украинските политици в Москва, за да просят отстъпки от основния руски доставчик.

Да го кажем в цифри: През 2013 г. Украйна е консумирала повече от 50 милиарда кубически метра газ, с обща икономическа стойност от само 183 млрд. долара по това време. Германия е консумирала малко над 70 млрд. куб. метра през същата година, но с 20 пъти по-голяма икономика (3,75 трлн. долара).

Високата консумация на енергия доведе страната до икономически колапс, докато предприемчиви олигарси натрупаха цели състояния. Това става по следния начин. Без значение кой е на власт в Киев - всички правителства се страхуват от гнева на народа и затова поддържат цените на газа за гражданите изкуствено ниски. Държавната група „Нафтогаз“ купува скъп газ от чужбина, но го доставя на домакинствата за малка част от реалната цена. През 2013 г. клиентите са допринесли само за около 16% от действителните разходи. Разликата трябваше да доплати държавата – през 2013 г. общите разходи по това перо възлизат на шест процента от икономическата продукция. Така правителството започна да трупа все повече и повече дългове.

От икономическа гледна точка това е опустошителна конструкция, но с много фенове: първо, сред бедното население, което исторически има малко отношение към темата за пестене на енергия – в съветския съюз нямаше термостати и броячи за консумацията. Тогава температурата в цялата страна бе регулирана по прост начин – с отварянето на прозореца.

От друга страна, индустриалните компании трябваше да платят много по-високата пазарна цена. За дистрибуторските дружества, които се контролират предимно от олигарси, това създава стимули за преувеличаване на потреблението на частни домакинства, като след това това потребление се доставя до собствените им, особено енергоемки компании, като фабрики за торове или пък да го продават на търговски клиенти по пазарна цена. Години наред се просмукваха милиарди, които страната всъщност не е имала. С парите на свой ред олигарсите купуват телевизионни канали и влияят върху партиите - за да предотвратят промяната. „Омагьосан кръг“, казва шведският икономист и експерт по въпросите за Украйна Андерс Аслунд.

Робърт Кирхнер, бизнес консултантът от Берлин, бързо осъзнава след революцията по време на разговорите си в Киев: Нещо започна да се случва. По принцип чуждестранните експерти като него, Световната банка и Международният валутен фонд винаги са препоръчвали едни и същи мерки на всички правителства в Украйна за справяне с енергийните въпроси: намаляване на субсидиите и насърчаване на конкуренцията, така че олигарсите вече да не могат да използват своите монополни позиции. Преди революцията, казва Кирхнер, неговите събеседници също са се съгласявали, но не са били в състояние да направят нещо в бюрократската машинария: „Те са икономически образовани, но с ограничено влияние".

От 2014 г. обаче „е по-вероятно да се чуят икономически послания“. Пример за това е Александър Данилюк: през 2010 г., по време на управлението на президента Янукович той оглавява координационната служба за осъществяване на икономически реформи, които поради липса на политическа воля не са имали много за координиране. През 2016 г. той става министър на финансите, но напуска кабинета през 2018 г. след спор с министър-председателя.

Съкращенията на енергийните субсидии бяха разгледани сравнително скоро след 2014 г., част от рецептата за реформа. Тарифите за електроенергия на домакинствата бяха увеличени с коефициент 3,5, бе стимулирано инсталирането на уреди за измерване на консумацията на електроенергия и рязко бяха увеличени цените на битовата газ и централното отопление в няколко стъпки.

Независимо от това потреблението на газ спадна от 50 на 33 млрд. куб. метра, а управлението на дългосрочната губеща държавна газова компания „Нафтогаз“ също бе реформирано. Вместо да допринася значително за националния дълг на страната, компанията се превърна в най-големия данъкоплатец, допринасящ за 14% от общите държавни приходи. Всъщност, противно на собствените си интереси като дългогодишен монополист, „Нафтогаз“ отвори пазара на едро на газ за доставчици от чужбина. Западните компании, като френската група Engie и германската RWE сега също продават газ в Украйна.

Но Украйна не е постигнала голям напредък по втората част от общите рецепти за реформа - засилване на конкуренцията. Идеята е, че ако законодателят напълно либерализира пазара на газ, тогава нито един доставчик не би могъл да се възползва от своето върховенство - потребителите като крайни клиенти биха могли просто да преминат към по-благоприятна конкурентна оферта. Държавата вече нямаше да трябва да определя цената със закон, а тя щеше да се сформира чрез свободната игра на пазарните сили.

Тази пазарна теория достига своите граници в Украйна. Защото реформаторите наистина взеха на мушка държавната компания „Нафтогаз”, но газът продължава да се влива в местни газоразпределителни мрежи с регионални монополи. Те са държавни само на хартия, но фактически са частно контролирани, включително от компания, наречена DF Group. DF са инициалите на олигарха Дмитро Фирташ, за когото се твърди, че дърпа политическите нишки.

Един от проблемите е следният: За да осигури снабдяването на гражданите по всяко време, „Нафтогаз“ няма право да спре да доставя на отделни газови дистрибутори - дори и да не са платили сметките си. А това очевидно се случва често: Според годишния доклад на „Нафтогаз“ за 2017 г. дефицитът от бизнеса с регионалните газови дистрибутори възлиза на повече от четири млрд. долара. Огромна сума за страна, чиято обща икономическа продукция наскоро беше оценена на 131 млрд. долара.

Трудностите на пазара на електроенергия са сходни. Тарифите се определят от назначения от държавата „регулатор“, който рязко увеличава цените. Това е свързано и с факта, че тази система предоставя доходоносни допълнителни такси на местните производители на въглища. Схемата стана известна и известна под лозунга „Ротердам +“: по този начин украинските производители получават възнаграждение, сякаш въглищата са купени фиктивно в пристанище Ротердам в Холандия и след това транспортирани до Украйна.

Шведският икономист Андерс Аслунд е описал в статия „как следващият президент може да обърне руля в Украйна“. В нея той твърди, че трябва преди всичко „просто да позволим на конкурентите да влязат. Това ще бъде популярно сред народа, защото ще доведе до по-ниски цени".

Това е по-лесно да се каже, отколкото да се реализира, както се вижда от украинския пазар на електроенергия. Тук има само един частен оператор на електроцентрала – DTEK, и той, както и повечето от въглищните мини, принадлежи на олигарха Ринат Ахметов. Империята на Ахметов първоначално пострада много от войната в Източна Украйна, защото много от нейните фабрики се намират в и около град Донецк. Междувременно богатството му отново набъбна силно. Forbes го оценява на 5,5 млрд. долара.

Ако пазарът на електроенергия бъде либерализиран от днес за утре, това вероятно би било от полза и за Ахметов. „DTEK би бил граничен доставчик за много часове и би могъл да определи още по-висока цена", казва Георг Закман, енергиен експерт от „Германската консултативна група“.

Опитите за засилване на конкуренцията на пазара досега са неуспешни. Приватизацията на държавния производител на електроенергия „Зентренерго“, планирана за декември 2018 г., беше спряна засега, след като медиите съобщиха, че всички участници в търга са просто дъщерни компании на кланове на олигарси.

Влизането на пазара на западни компании - или вносът на електроенергия - може да помогне. Технически би било възможно. Електрическата мрежа на Украйна е свързана в една точка с европейската мрежа. Само че, по ирония на съдбата точно там е електроцентрала на олигарха Ахметов.

Олигархичната структура е дълбоко преплетена в страната и това прави реформата толкова трудна: дори там, където олигархичното превъзходство бе превъзмогнато на дадено ниво и въпреки съпротива, реформаторите бързо се сблъскват със следващите пречки.

И така – цели пет години след революцията старите клики все още са тясно обвързани с политиката. Колко точно показва сегашната предизборна кампания: Порошенко позволи на повече реформатори да поемат кормилото по време на неговия мандат, но дори той самият идва от редиците на олигарсите.

Неговият конкурент Юлия Тимошенко – с прякор: „Газовата принцеса" - направи богатство, правейки бизнес с руския газ през 90-те години. Тя иска да спечели изборите с популистки обещания. Увеличаването на цените на енергията през последните години е било „престъпление срещу собствения народ, а тя обещава да намали наполовина цените на газа в случай на победа.

Това е порочният кръг, който поддържа икономиката на Украйна на това ниско ниво на развитие. Защото, без значение колко често се променя властта през последните години, в крайна сметка досега винаги представители на старите клики остават на власт.

Робърт Кирхнер, германският консултант, все още е оптимистично настроен в дългосрочен план. Трябва да се разбере, че реформата в Украйна е „не спринт, а маратон", пояснява той.