Великобритания си спомни за шистовата революция в газодобива

IGas обяви откриването на находища на шистов газ в централната част на страната, количествата се изчисляват на 37 трилиона куб. м

15:04 | 12 март 2019
Нотингамшир. Снимка: Pixabay
Нотингамшир. Снимка: Pixabay

На фона на нарастващата потребност от внос на газ, Великобритания възобнови опитите за разработване на находища на шисти на своя територия. Местната компания IGas обяви откриването на находища на шистов газ в централната част на страната, в Bowland Shale, чиито ресурси се оценяват на 37 трилиона кубически метра. Експертите обаче напомнят, че всички предишни опити за започване на промишлено производство на шистов газ в Европа завършиха с неуспех и технологията едва ли е подходяща за гъсто населените британски острови, съобщава Коммерсант.

Британската компания IGas обяви откриването на шистов резервоар с признаци на въглеводороди при пробиване на кладенец в северната част на Нотингамшир, като дебелината на пласта се оценява на 250 m. Пробитите сондажи се намират в големия шистов участък на Bowland Shale, чиито ресурси са оценени на 37,6 трилиона кубически метра. Извлечените запаси в случая на шистов газ могат да бъдат много по-малки от тези стойности.

Обединеното кралство е най-големият производител на газ в Европа след Норвегия, но производството, концентрирано върху изчерпващите се полета на Северно море, е намаляло с 2,7 пъти от 2000 г. до 41 милиарда кубически метра годишно. Вече страната е почти наполовина зависима от вносния газ, основно норвежки. Въпреки това, тъй като производството в Норвегия намалява, Великобритания е изправена пред перспективата за увеличаване на вноса на руски газ, както чрез тръбопроводи, така и на втечнен газ.

Централната част на Великобритания винаги е била считана за обещаваща по отношение на находищата на шистови въглеводороди. Но пробиването, започнато от Cuadrilla през 2011 г., беше спряно след като бяха регистрирани две земетресения с магнитуд 1,5 и 2,2 по време на хидравличното разбиване. Тръгва дълъг съдебен процес. Но опасенията от нарастваща зависимост от вноса, в съчетание с нарастващите цени на петрола, стимулираха интереса на минните компании и през есента на 2018 г. Cuadrilla се върна към провеждането на сондажи. В същото време правителството изисква от минните компании да спрат всички операции за 18 часа, ако хидравличното разбиване доведе до сътресения с магнитуд повече от 0,5 точки, а сега компаниите се опитват да оспорят това изискване като прекомерно.

Досега плановете за производство на шистов газ в Европа, въпреки първоначалните ярки перспективи, се сринаха. В Полша, където EIA  оценява  запасите на 4 трилиона кубични метра, а общите инвестиции от ConocoPhillips, Exxon, Chevron, Total и Marathon Oil достигат стотици милиони долари, работата почти е преустановена. Във Франция хидравличното разбиване е забранено със закон, в Германия е невъзможно да се получи разрешение за него. Така в момента Обединеното кралство е единствената европейска държава, в която разработването на шисти е все още на дневния ред.

„Компанията IGas иска да събере пари от инвеститори, които вярват в перспективите за добив на шистов газ”, казва Алексей Гривач от Фонда за национална енергийна безопасност на РФ.  „Но за гъсто населените британски острови разработването на резерви от шистов газ изглежда най-малкото предизвикателство. Хидравличните фрактури постоянно ще предизвикват земетресения, възможно замърсяване на подземните води с разтвора за провеждането на разломите, съдържащ химикали, както и изтичане на метан в атмосферата през пукнатини в скалата".

В Съединените щати, където шистовият газ е много успешно добиван от средата на 2000-та година, производството наистина е съсредоточено в сравнително слабо населените райони на Тексас, Оклахома и Северна Дакота. Но през последните години в гъсто населеното североизток активно се разработват крупни залежи в Marcellus (въпреки че в щата Ню Йорк е забранено взривяването).

"В САЩ собствениците на земя също са собственици на минерални ресурси и затова те са по-лоялни към платформата в задния си двор, тъй като могат да печелят значителни пари и просто да се преместват. Докато във Великобритания нефтът и газовите залежи принадлежат на правителството", отбелязва Алексей Гривач.