Леонид Бершидски: Макрон слага себе си пред Европа

Неговият план за ЕС е по-скоро вреден, отколкото полезен

Снимка: LUDOVIC MARIN Снимка: LUDOVIC MARIN

Френският президент Емануел Макрон не успя, поне досега, да революционизира Франция, но той има Наполеонски планове за европейска революция. Тъй като неговата "Република, напред!' започва своята предизборна кампания за Европейския парламент, той представи плана си на 22 езика и го публикува във вестниците в целия Европейски съюз.

Освен страстния призив за съпротива срещу национализма и защитата на европейския проект, изборният манифест на Макрон съдържа редица конкретни предложения. Повечето от тях биха създали нови бюрократични структури на ЕС, пише в свой коментар за Bloomberg Леонид Бершидски.

Една европейска агенция за защита на демокрациите ще помогне на държавите членки да защитават изборните си процедури срещу кибератаки и манипулации; „обща гранична сила“ и европейската служба за убежище ще наложат единна имиграционна политика за Шенгенското пространство; Европейският съвет за вътрешна сигурност по някакъв начин ще включва Великобритания след Brexit и ще взема колективни решения по въпросите на отбраната; Европейската климатична банка ще финансира екологичния преход; европейската агенция за безопасност на храните „ще подобри контрола върху храните ни”; Европейският съвет за иновации ще получи „бюджет, равен на този на САЩ“, за да финансира технологични пробиви.

За да се обсъдят всички тези промени, а вероятно всички други, които могат да се случат по-късно (тъй като последните предложения са различни от онези, които Макрон направи в своята запомняща се реч в Сорбоната през 2017 г.), Макрон би желал да свика конференция за Европа с представители на институциите на ЕС, държавите членки, експертите, предприятията и широката общественост, които биха имали „открит разум дори да променят договорите". Тази идея е близо до повторното оформяне на съюза с още повече институции, отколкото вече има той, въпреки че всеки, който се опитва да рецитира списъка им, бързо ще загуби бройката; има дори и специална уеб страница, в която всеки може да търси агенциите на ЕС, които са повече от 40.

Подходът е типичен за Макрон, който сякаш обича да нахвърля идеи, за да види кои от тях ще оцелеят. Проектът Le Macronometre, създаден от мозъчния тръст iFRAP, показва, че президентът е стартирал 60 вътрешни реформи, от които три са отпаднали, а останалите са или приети или са в ход. Въпреки това тези реформи варират в зависимост от степента, в която Макрон е спазил своите предизборни обещания. iFRAP оценява, че 27% от тях не са спазени, 40% повече или по-малко спазени, а 33% - напълно спазени.

Макрон не се задоволява с този малко хаотичен блиц, защото и французите също не се задоволяват с него. Макар че президентът успя да успокои протестите на „жълтите жилетки“ със сериозни подаяния, неговата партия събира подкрепа от около 22 процента, почти същата, каквато има и националистическият Фронт на Марин Льо Пен. Така че той се опитва да поправи това с така наречената „Голяма национална дискусия“, състояща се от хиляди местни срещи и усилия за събиране на оплаквания и предложения онлайн. Натрупано е огромно количество материал; няма начин да се работи по него, без да оставят повечето участници недоволни от резултатите.

На европейските избори позицията на Макарон се усложнява от нежеланието му да се присъедини към някоя от вече съществуващите европейски партии. Неговата „Република, напред!“ е свързан с ALDE, либералната фракция, която е четвъртата по големина в настоящия Европейски парламент, но е по-вероятно партията на Макрон да се опита да сформира нов съюз, който да включва някои членове на ALDE. Предвижда се партията му да спечели 22 места от общо 705, и ще са необходими изключително сериозни усилия за изграждане на съюзи, за да се постигне влиянието, необходимо за напредък на амбициозните планове на Макрон.

Напредъкът ще бъде по-реалистичен, ако LREM се присъедини към най-голямата група, дясноцентристката ЕНП, също и защото партията на най-важния съюзник на Macron на европейската сцена, германският канцлер Ангела Меркел, е част от ЕНП. Макрон обаче изглежда конституционно неспособен да се присъедини към някой клуб, в който няма да управлява.

Това е срамота. Значимата реформа на Европейския съюз, която би накарала гражданите да оценят блока повече, ще изисква намаляване на съществуващата бюрокрация, правейки я по-прозрачна и очевидно по- полезна, вместо да я разширява, за да се справи със задачи, в които досега се е проваляла - до голяма степен благодарение на съпротивата на националните правителства.

Опитите за реформиране чрез нахвърляне на произволни нови съставки в най-добрия случай е дохохотско усилие, а в най-лошия случай е вредно за европейската кауза.

За да постигнат нещо работещо, Германия и Франция, които наскоро подписаха нов пакт за сътрудничество, трябва да се споразумеят за единен набор от реалистични, солидни предложения - и това важи за основните политически партии, а не само за правителствата. Такива съвместни предложения няма да попречат на идеалистичната реторика на изборите, но ще покажат на центристките избиратели какво да очакват в замяна на тяхната подкрепа.

Всъщност подходът на Макрон само налива масло в огъня на съперничещите си партии, които се противопоставят на по-голямата европейска интеграция, заключава Бершидски.

Последни новини
Още от Новини от света