Противоречията между европейските лидери и геополитическите турбуленции

Европейският съюз се стреми отчаяно към динамика. По-малко от две години след идването си на власт Еманюел Макрон, който пледираше за промяна на ЕС, сигурно е доста огорчен. Съюзът несъмнено постигна известен напредък, най-вече по въпросите на отбраната, но лошото функциониране на машината и загубата на инерция все по-крещящо се набиват на очи, пише френският вестник Les Echos.

Последните седмици бяха изпълнени с изпитания. В напрегнатата обстановка около Brexit настъпи безпрецедентна от Втората световна война насам дипломатическа криза между Франция и Италия след намесата на Рим във френската вътрешна политика. Между Париж и Берлин също започва да се проявява колебание, което е доста по-меко, но не по-малко симптоматично.

Френско-германско недоверие

След като не подкрепи позицията на Берлин за газопровода „Северен поток“ 2, Париж предизвика остри въпроси от страна на Германия. Впоследствие беше постигнат компромис, но остава съмнението за ненарушимостта на връзките между двете водещи сили в еврозоната, още повече че френският проект за облагане с данъци на технологичните гиганти беше приет сдържано от Германия.

Основите се разклащат

Картината става още по-мрачна, когато прибавим миграционната криза, която е в задънена улица, и глухата конфронтация по отношение на правовата държава. Както обобщава поддръжник на европейската машина, „Европейският съюз се превърна в къща, чието строителство продължава, но основите ѝ се разклащат“.

Криза на доверието

Но проблемът може би е по-сериозен. Днес съюзът страда от ново и дълбоко зло – липсата на лидери. Това, разбира се, се дължи на аритметични причини – нито един двигател, бил той и френско-германски, не е достатъчен, за да дърпа целия съюз. Но още по-фундаменталното е, че самите европейски лидери са слаби. Както обобщава приближен до европейските върхове източник, „срещите на върха вече нямат нищо общо с тези от миналото, доверието вече го няма“.

Още по темата прочетете в Investor.bg.