Facebook – вечният тийнейджър

В САЩ потребителите считат влиянието на социалната мрежа за по-вредно от това на McDonald's

07:45 | 7 февруари 2019
Andrey Rudakov/Bloomberg
Andrey Rudakov/Bloomberg

Преди 15 години един червенокос студент седи в спалнята си и започва революция. Забелязал е, че всичко може да се намери в интернет: книги, музика, новини. Но няма уебсайт, където да се намери най-важното: хора. И така 19-годишният създава страница „където можем да се свържем с хората и да споделим с тях онова, което е важно за нас". Така Марк Зукърбърг разказва историята в пост във Facebook на 15-тата годишнина на компанията му миналия понеделник. Е, това е само първата неистина на няколко в тези 13 параграфа.

Facebook не е създаден заради филантропската мисъл за свързване на човечеството. Facebook произлиза о страницата Facemash, която Зукърбърг основава година по-рано. Там той кани студентните от Харвард да оценят състудентите си по външния им вид. Откраднал е снимките им от ученическа справка. Докато пише софтуера, Зукърбърг казва в блог: „По-скоро бих поставил някои от тези лица до селскостопанските животни, за да гласуват хората кой е по-привлекателен".

Facemash се оказва голям успех - за един уикенд. След това университетът забранява сайта и обвинява създателя му в умишлено нарушаване на правилата за сигурност, нарушаване на неприкосновеността на данните и на личния живот.

Човек би трябвало да нарече аферата Facemash „младежкия грях на един прекалено ентусиазиран от способностите си 19-годишен младеж, ако тя не следваше модел, който прониква във Facebook до днес. Дали Facebook и днес не се държи като 19-годишно хлапе.

Зукърбърг се извини. Онова, което бил научил от историята, очевидно не е морален урок, а интернет бизнес: нуждата на хората от онлайн директория, където да могат да се сравняват, оценяват и представят пред другите, е огромна. И може би по-важният урок: По-добре да се извиняваш, отколкото да искаш разрешение. Самият Зукърбърг го нарече „Бързай и разбивай нещата“. По-късно това заклинание щеше да се превърне в догма на едно цяло поколение стартъпи в Силициевата долина.

Но Зукърбърг остава господар на тази стратегия. Струва си да се направи дипломна работа, за да се проучи дали някой друг директор на компания се е извинявал толкова често публично, колкото го прави той. Руското влияние върху изборите в САЩ, кампания на военни от Мианмар във Facebook, която доведе до убийства и изнасилване на Рохинга, някой и друг скандал с данните: няма проблем, Зукърбърг ще се извини. Той обаче не осъществи съществени промени. Едно нещо, на което можеше да разчита: Facebook расте бързо. Мрежата има 2,7 милиарда редовни потребители днес и току-що отчете рекордните 6,9 милиарда долара печалба за три месеца.

Зукърбърг завършва поста си за 15-ия рожден ден на Facebook с думите: „Нека следващите 15 години да са страхотни". Мнозина вече се провалиха с предсказанията си за  провал за Facebook. Facebook няма да се провали. Но че следващите 15 години ще бъдат толкова успешни, колкото в миналото, изглежда много малко вероятно. Твърде зависима е Facebook от своя основател и своята дългогодишна шефка Шерил Сандберг. И твърде често и двамата са доказали, че се извиняват, но не разглеждат и решават структурните проблеми, които Facebook има -0 с неприкосновеността на личния живот и със социалната отговорност, с която Facebook се сблъсква поради своя обхват.

Независимо дали става дума за неспособността или за нежелание, обществеността реагира на поведението на Зукърбърг и Сандберг. Един от всеки трима американци вярва, че Facebook е вреден за обществото; влиянието му се оценява по-лошо от това на McDonald's и се счита за малко по-добро от това на цигарената индустрия.

Вярно е, че и ние, като клиенти, не винаги се държим последователно. Ако харесваме продукта, ние го купуваме, дори да не ни харесва компанията, която стои зад него. Германците продължават да купуват Golf, макар че отхвърлят поведението на VW в рамките на Дизелгейт. Те продължават да поръчват от Amazon, дори и да си служи тя с данъчни трикове.

Но когато една компания упорито отказва да елиминира очевидни проблеми, лошото мнение се предава и на продукта. Фактът, че дори сред председателите на германските партии е хубаво да обяви сбогуването от Facebook, че е обичайно в родината на Facebook, в Силициевата долина, Facebook да се сравнява с тютюнопушенето, че средният дневен престой продължава да намалява - всичко това не са съставки за още 15 години.

Между другото, в поста на Зукърбърг няма и грам извинение. Но има забележителен пасаж, в който той пише, че свободните мрежи от хора (това за него значи Facebook) са променили традиционните институции, като правителствата и медийните компании, до такава степен, „че има тенденция да се оплакват от промяната, да преувеличават отрицателните последици". 

Да отхвърля критиката към собствената си работа като измислица на обидени медии – това напомня за друг милиардер с необичаен цвят на косата: Доналд Тръмп. 

По материали на Süddeutsche Zeitung.