Американските санкции срещу Иран: Колко може да се увеличи цената на петрола

Нарастващите санкции от американския президент Доналд Тръмп срещу Иран са само част от многото проблеми, с които се сблъсква пазарът на петрол в момента, пише CNN.

Санкциите ще влязат в сила на 5 ноември, а въпросите за това от колко точно барела ще се лиши пазарът вече са факт.

Северна Корея, Япония, Гърция и Франция вече намалиха доставките си от Иран. Все още не е ясно обаче дали Индия ще се съобрази с желанието на САЩ и дали ще преустанови купуването на ирански петрол. Действията на Китай също поставят много въпроси на фона на търговската война между Вашингтон и Пекин.

Остава Саудитска Арабия, най-големият петролен износител в световен мащаб. Все още не е ясно колко повече доставки трябва да извърши страната, за да компенсира намалелите количества от Иран.

„Това е една от най-големите неясноти по темата: Какви количества реално ще може Саудитска Арабия да произведе допълнително за кратък период“, посочва Майкъл Уитнър, Societe Generale.

Дори и Саудитска Арабия да е готова физически да произвежда повече – все пак това не е сигурно – има много въпроси дали Кралството е склонно да го направи. Към момента и то е подложено на възможност от налагане на санкции от САЩ заради покушението в Истанбул на саудитски опозиционен журналист.

Най-сериозният фактор за бъдещите събития остава Иран. Търговците на петрол все още очакват информация от администрацията на Тръмп дали ще могат да продължат да изпълняват някакви количества от доставките си до своите партньори.

Тръмп е заел ясна позиция срещу Иран. Джон Болтън, съветник по въпросите за националната сигурност на американския президент, предупреди по-рано, че целта е иранският износ на петрол да се понижи до „нула“ през ноември.

От друга страна е възможно Тръмп да смекчи позицията си и да поиска да избегне рязко увеличение на цените на горивата преди междинните избори в страната.

Иран е петият най-голям износител на петрол в света. Той е изнесъл около 2,5 млн. барела на ден през първата половина на 2018 г., въпреки че част от вносителите от страната съкратиха доставките си след наложените от Тръмп санкции през май.

Дневният експорт спадна до 2,3 млн. барела през юли и 1,6 млн. барела през септември според проучване на Societe Generale.

Смята се, че иранските доставки ще спаднат до около 900 хил. барела на ден, но някои анализатори посочват, че спадът може да е и далеч по-сериозен след 4 ноември.

Голямо влияние върху отражението на американските санкции и последиците от тях ще имат и реакциите на Китай и Индия, която е и най-големият потребител на ирански петрол.

Китай е традиционно най-големият вносител на петрол в света, но пък не е ясно каква позиция ще заеме, още повече, че търговската война между Вашингтон и Пекин изглежда няма да приключи скоро.

Тръмп вече нееднократно отправи критики и към ОПЕК заради високите цени на петрола и призова за увеличение на производството.

Но може би ОПЕК няма достатъчната гъвкавост, за да отговори на исканията на американския президент. Възможността за допълнително производство, което може бързо да влезе в употреба, е само 1,4 млн. барела дневно, което най-ниското ниво от декември 2014 г. насам по данни на Американската енергийна информационна администрация.

Голяма част от количеството идва от Саудитска Арабия, но Кралството така или иначе вече произвежда рекордните близо 10,5 млн. барела на ден по данни на ОПЕК.

Саудитска Арабия твърди, че може да увеличи производството до 12 млн. барела на ден, но това не е сигурно, а и ще отнеме време.

Според някои анализатори дори да последва въпросно увеличение, то не би било устойчиво.

Всичко това повдига залозите, когато става дума за санкции срещу Иран. Пазарът на петрол изглежда има малко място за грешка в момента.