20 години по-късно: Дот-ком дежа вю в Китай

Виждали сме го и преди: бясно инвестиране, космически пазарни оценки. 20 години по-късно изглежда дот-ком балонът отново е факт. Този път обаче играчите са много по-големи и са китайци, пише The Wall Street Journal.

Базиран в Пекин стартъп, позволяващ на потребителите да поръчват кафе чрез смартфона си, навлезе в т.нар. територия на компаниите „еднорози“, като получи 1 млрд. долара пазарна капитализация 7 месеца след създаването си. Пазарната стойност на друга компания, позната като “Uber за камиони”, се е повишила до 300 пъти над приходите ѝ за 2017. Оценката на самата Uber е само около 10 пъти над приходите ѝ.

И докато някои инвеститори намират тази динамика за положителна, други виждат нарастващи заплахи от сливането на големи компании на пазара, усложнените вътрешни регулации и глобалното напрежение в търговията. Най-големият риск остава възможността за китайска версия на дот-ком балон. Предишната през 2000 г. изтри милиарди долари от пазарните оценки на американските технологични концерни и охлади инвестициите в сектора за години напред.

Опасността за китайските технологични компании вече е факт. Миналата седмица те бяха разтърсени от глобалната разпродажба на капиталовите пазари, както и от нарастващото напрежение в търговските спорове между Пекин и Вашингтон. И докато широкият индекс Shanghai Composite изгуби 7,6% през седмицата, то технологичният Shenzhen market изгуби 10,1%.

Вашингтон вече обвини Пекин в технологичен шпионаж и увеличи съмненията си за нарушения в защитата на човешките права. Потенциални санкции от САЩ може да премахнат продукти на китайските концерни от някои основни пазари.

За момента бумът продължава да се развива на територията на стартъпите. Не само че техните пазарни оценки главоломно растат, но и това се случва далеч по-бързо в сравнение с тези на американските им конкуренти, сочат данни от Dow Jones VentureSource.

За пръв път китайските стартъпи привличат повече пари от щатските – 71 млрд. долара срещу 70 млрд., отчетени по-рано тази година, сочат данни на VentureSource. Темпото на инвестиции нараства 18 пъти в сравнение с това от преди 5 години и никога не е било толкова високо от технологичния балон през 2000 г., създавайки очаквания, че Китай е напът да измести Силициевата долина от позицията ѝ на световен технологичен хъб.

Но заплахите пред превъзходството на Китай в технологиите се натрупват, докато Пекин става все по-притеснен от отрицателното влияние на частните технологични фирми и много от най-големите играчи, които генерират разходи в жестоки ценови войни, без да имат и най-малка идея кога може да станат рентабилни.

Разходите за отстъпки с цел печелене на пазарен дял могат да струват скъпо в огромен пазар като китайския. Но дори и победителите може да имат главоболия: Потребителите, станали обект на облаги, са склонни да се отдръпнат, когато субсидиите приключат.

Възможни са и глобални отражения, тъй като около 45% от инвестициите в китайски стартъпи през тази година идват извън Китай. Някои инвеститори вече са опарени.

В друга заплаха може да се превърне и регулаторната среда в Пекин. Доскоро китайските технологични гиганти бяха приоритет и повод за национална гордост. И докато китайските власти все още окуражават иновациите, те вече затегнаха хватката за много от най-големите компании в страната, включително за Tencent и Alibaba. 

През юни китайският вестник People’s Daily предупреди инвеститорите, че вливането на толкова много капитал към технологичните концерни започва да ги превръща в „хазарт“. Производителят на смартфони Xiaomi трябваше да намали амбициозните си планове за листване на борсата и стана публична компания през юли с пазарна оценка от 54 млрд. долара – около половината от това, на което се надяваше.

Други компании се сблъскват със стотици конкурентни на тях, а някои прибягват дори до екстремни мерки.

Luckin Coffee, стартъпът, чиято оценка достигна 1 млрд. долара седем месеца след създаването си през януари, е изразходвал голяма част от приходите си за отварянето на повече от 2 хил. магазина и подаръци за клиентите си, като закуски на половин цена. След като американската верига за кафе Starbuck отговори със своя собствена услуга  за доставки, Luckin Coffee се оказа принудена отново да търси финансиране.

Има три компании, които набраха около 24 млрд. долара за последните 6 години в опит да подпомогнат пораженията при приходите си. Дори и след като зае първото място в борбата с Uber преди две години, китайският ѝ конкурент Didi Chuxing все още не успява да отчете печалба.

През март конкурентна компания в страната Meituan започна да предлага на клиентите си къси пътувания в Шанхай на цена, по-ниска от един американски цент, което накара гражданите да използват автомобилите дори за кратките дестинации, които обикновено изминават пеша. Didi отвърна със свои собствени предложения.

По-късно Didi се пренасочи към бизнеса с доставка на храни – основният източник на приходи за Meituan, както и Ele.mе, компания, която Alibaba закупи през май.

През април Didi наводни улиците в Уси с персонал за доставка, използващ скутери, предлагайки им месечни заплати и бонуси, понякога по-високи от двойна средна работна заплата, и даде на ресторантите бонуси за попълване на поръчки чрез приложението ѝ.

След като правителството нареди на компаниите да спрат с лудостите, те го направиха и нещата за кратко се успокоиха.

Оттогава насам Didi стимулира доставките на храни в най-малко още три града и вложи средства за развитие на бизнеса си за споделени велосипеди и автономно шофиране. През първата половина на тази година тя е загубила повече от 580 млн. долара.

Didi търси повече приходи и през следващата година се надява да стане публично дружество, чиято стойност да достигне 80 млрд. долара, твърдят запознати с плановете на компанията.

Златният стандарт остава компанията за електронна търговия Alibaba, чието IPO през 2014 г. стана най-голямото в историята и привлече инвеститори като германската компания за рисков капитал GGV Capital. Когато германците инвестират за пръв път в Alibaba през 2003 г. тя е оценена на около 180 млн. долара. Делът на компанията е увеличен с повече от 2 хил. пъти до 2018 г. 

Към момента има толкова много инвестиции, които се влагат в технологични компании, че понякога става трудно да се отрази реалната им пазарна капитализация чрез традиционни методи. Още повече, че някои новосъздадени компании изчисляват потенциалните си приходи към нея от пазари, които все още не са развили, посочват банкери. 

Остава само да видим в Китай ли ще се спука следващият дот-ком балон.